Тя явно се опитваше да накара Мърси да се почувства по-незабележима. Не беше честно.
Мърси сведе очи и сложи ръката си, покрита с белези, на челото. Беше опряла лакти на масата и въпросително гледаше към Фрея, чакайки нейния отговор.
Смутена, Фрея погледна към скръстените си в скута ръце.
Точно тази ситуация се опитваше да избегне. Тя се разсмя, за да разсее напрежението.
— По-скоро няма да кажа нищо, за да не го урочасам!
— О, тя каза „уроки“! — каза Ани и сложи ръка на устата си.
Те се спогледаха с тревога. Но тогава Аби се изкикоти и всички се разсмяха.
— Какво ще кажеш ти, Аби? — попита Мърси — Имаш ли си ухажор? Моля те, кажи!
Аби се усмихна.
— Не всички сме толкова големи късметлии да намираме красиви млади мъже в гората — усмихна се тя самодоволно. Това постави Фрея в трудна ситуация.
Какво се опитваше да й каже това момиче? Че я беше видяла с Нейт в гората предишния ден? Малки момичета, помисли си тя, толкова са самотни на тази възраст. Фрея усещаше дълбок копнеж и силна страст у Абигейл Уилямс.
Аби се наклони напред и прошепна:
— Докато сме на темата за магиите, има нещо — някой е довел нов проповедник от Бостън. С Бети сме много любопитни кой е той.
Мърси и Ани отвориха широко очи. Те отчаяно искаха да разберат за какво става дума. Но думите на Аби смразиха Фрея. Аби звучеше така, все едно беше чакала този момент от дълго време. Тя изпрати Бети в кабинета на пастора, за да може да постави темата за магията свободно. Когато малкото момиче слезе по стълбите, носеше една тънка книга и я подаде на Фрея.
— Нито една от нас не може да чете — каза Аби. — Бихте ли ни почели малко, сестра Бошан? Много бихме искали!
— Татко ни чете само Библията. Казва, че съдържанието на този памфлет не е за малки деца — допълни жално Бети. Но той е написан от пастор, така че не разбираме как би могъл да ни навреди. Това са религиозни текстове. И един много хубав мъж дойде да вземе една. Приятел на чичо — висок мъж с бяла шапка.
Аби оправи шапката си.
— Дочух преподобният да казва на мисис Париш, че памфлетът е предизвикал истински фурор в Бостън. Всеки там го е прочел. Защо ние да не можем?
— Добре — каза Фрея, взирайки се в памфлета пред себе си на масата. Тя прокара ръка по черно-златистите букви на корицата и прочете на глас: Есе за забележителните, значими и невидими събития, свързани с вещерството и собствеността. От Преподобния Целомъдрен Хукър.
Глава 22
Искам вещица
— „Същата тази година, когато Провидението трябваше да се случи — четеше Фрея на глас, — аз бях повикан в дома на най-порядъчния и набожен човек и жена му. Занимаваше се с шивашка дейност. Робърт и Сара Баркър живееха в северната част на Бостън и имаха четири деца. Най-малкото беше още бебе и майка му го кърмеше. Напоследък децата бяха обхванати от неочаквани и странни пристъпи и хората вярваха, че те са под влияние на смъртоносна магия“.
Момичетата около масата зяпнаха, а най-малката закри устата си с ръка. Фрея продължи да чете.
— „Трите деца (най-големият беше на тринадесет години, а най-малкият — на осем) винаги бяха много набожни и дисциплинирани и получаваха сериозно религиозно образование. Тези добри деца имаха страх от Бог и бяха християни, бяха давани за пример като толкова кротки и хрисими и с отлично поведение (няколко набожни съседи свидетелстваха за тези добродетели на децата). Никой не можеше да повярва, че биха симулирали тези странни припадъци, които ги бяха завладели. Толкова изумени бяха и наблюдателите на случката с децата и изкривяването на крайниците им. Единственото заключение, което можеха да направят, беше, че тези състояния са свръхестествени и не са симулирани.
Тук, нека да спра за малко и да се върна във времето назад, за да ви разкажа как започна всичко. Това беше най-шумният инцидент, който донесе на тези деца ужасна скръб.
Шивачът Баркър беше изпратил най-голямата си дъщеря Хелън да купи плат от местната тъкачка Мери Хопкинс. Малко след като Хелън излезе от къщата на Хопкинс с новия плат, видя, че той имаше грозно кафяво петно. Веднага се върна в дома на Гуди Хопкинс, за да й покаже петното и да смени плата с нов и чист. По това време тъкачката Хопкинс беше най-скандалната и отвратителна ирландска вещица. Собственият й съпруг я беше завел в съда, защото беше превърнала любимата му котка в куче. Тя обиждаше младото и привлекателно момиче с такова омагьосващо и подло наричане, че девойката се почувства зле.“