— Ще ми покажеш ли как да летя, Фрея? Много бих искала да летя с теб.
В паниката си Фрея се обърна към Мърси, която стоеше до нея. Беше очевидно, че тя е издала тайната им, която беше обещала да пази.
— Казала си им! — обвини я Фрея.
— Те са само деца! — защити се Мърси. — Никой няма да повярва на думите им.
Точно в този момент Фрея имаше чувството, че ще се задуши от прегръдката на Аби. Тя се вгледа в тъмните, блеснали очи на момичето, вперени в нейните.
— Направи го! — прошепна Аби.
— Не мога да правя нещата, за които говориш! Не зная нищо за това! — Фрея погледна към Мърси за подкрепа, но тя само сви рамене.
— Ние знаем какво си ти — каза Аби. — Мърси ни разказа.
Тя присви очи и погледна към Фрея с презрение.
— Няма значение дали ще ни покажеш или не. Ние знаем истината за теб. Или ще разкриеш магията пред нас, или жестоко ще съжаляваш!
Фрея започна да усеща страха, който нарастваше в нея. Джеймс беше прав. Тя вече беше ядосана. Щеше да се погрижи отсега нататък да няма никаква магия.
Глава 24
Любов и брак
Беше ден за лекция в четвъртък следобед през юни. Залата за поклонения беше препълнена с хора и беше много горещо. Преподобния Самюел Париш завършваше една от своите проповеди за това, че трябва да се обърне повече внимание на борбата с дявола и неговите слуги. Богомолците въздъхнаха с облекчение, но нисичкият пастор продължи да говори. Той осъзнаваше, че повечето хора искаха да се върнат към ежедневните си задължения, но имаше да каже още нещо. Енориашите на предните редици и на балконите погледнаха с любопитство или само имитираха интерес. Фрея оправи шапката си, взирайки се в Париш. Какво сега?
Преподобния се поклони тържествено.
— Един от нашите благородни и благочестиви братя има едно съобщение. Той е човек с голямо влияние, водач на хората и проспериращ фермер, един велик мъж, на когото съм изключително благодарен. Няма и ден, в който аз… — затруднен, Париш прочисти гърлото си.
Явно това беше Томас Пътнам, защото той се изправи от предната редица. Париш отстъпи назад с поклон. Объркани, Фрея и Мърси се спогледаха.
Томас Пътнам приличаше на буре и докато си проправяше път през хората, създаваше впечатление за голям буреносен облак, който се задава на небето. Мъжът внушаваше страхопочитание и всички тихо коментираха помежду си. Мистър Пътнам погледна към събралото се множество и внезапно се усмихна.
— Здравейте, енориаши. Ще бъда кратък. Бих искал да пое завя на вашето внимание връзката между двама души от нашата общност и да обявя техния годеж. Младата жена е набожна и целомъдрена и работи като прислужница при моята съпруга. Тя е сираче. Името й е Фрея Бошан. Обещах да й помогна да се омъжи, когато стане на подходяща възраст. — Мистър Пътнам погледна нагоре, търсейки Фрея на балкона.
Всички започнаха да обръщат глави. Те се разсмяха, когато Фрея пристъпи напред, изчервявайки се. Томас не беше я предупредил предварително за това и тя не очакваше всичко да се случи по този начин.
Очите на Томас срещнаха нейните. Той тръгна към нея, за да й помогне да слезе долу и тя се поклони. Мърси грабна ръката й и я стисна в този щастлив момент като приятелка, въпреки че се бяха скарали. Всичко беше внезапно забравено и простено между тях. Тълпата се отдръпна, за да й направи път.
— Добри новини! — шепнеха си слугите и децата, докато тя минаваше покрай тях.
Слизаше по стълбите, които скърцаха твърде силно и всички погледи бяха вперени в нея — мистериозната прислужница със зелени очи и розови устни. Бузите й бяха с цвят на праскова като косата й, прибрана под шапката, но кичурите се виждаха на тила. Тя не се сдържа и се усмихна. Защо да не покаже своето щастие? Стоеше пред паството със сплетени ръце. Беше търсила Нейт преди това, но не успя да го види в залата. Може би чакаше отстрани.
Мистър Пътнам отново започна да говори.
— Нека всички пожелаем на новите годеници всичко добро и да отправим молитва за тях. Сега моля джентълмена, който поиска ръката на тази бедна прислужница, да излезе напред. Мистър Натаниел Брукс!
Залата притихна, докато го чакаха да излезе от тълпата. Фрея упорито търсеше лицето на Нейт сред хората. Всички започнаха да ръкопляскат, но тя пребледня.
Натаниел Брукс вървеше към нея, но това изобщо не беше правилният мистър Брукс. Беше чичото на Нейт, този висок, загрижен и силно искащ мъж, когото беше срещнала в гората: остра козя брадичка, черна шапка, костеливи крака, които се показваха над тъмножълтите му чорапи. Катарамите на ботушите му се клатеха и звънтяха, докато вървеше напред.