Натаниел Брукс, съименник! Разбира се!
Ето защо Нейт я беше избягвал при строежа на обора предния ден — той явно беше повярвал, че тя е дала съгласието си! Ръкоплясканията станаха по-силни и оглушителни, а погледът на Фрея се замъгли. Хвана се за пейката до себе си, за да не падне на земята. Търсеше Нейт сред хората — нейния Нейт — но когато най-накрая го откри, той не отвърна на погледа й.
Тази вечер Фрея заудря толкова силно с юмрук по вратата на кабинета на господаря, че рамката се разтресе. Беше й омръзнало да спазва правилата на благоприличие. Притисна лице към дървото и погледна през отвора. Мистър Пътнам седеше на бюрото си.
— Влез! — каза той.
Тя развълнувано влезе в кабинета и измина с широки крачки почти целия път до бюрото му. Този път не се поклони.
— Мистър Пътнам! — Лицето й беше почервеняло.
Томас вдигна поглед.
— А! Добър вечер, бъдеща мисис Брукс. Може да обсъдим плановете за сватбата. Датите…
Част от косата на Фрея беше изскочила от шапката й. Мистър Пътнам изправи главата си, като очите му разглеждаха къдриците, които падаха върху гърдите й.
— Станала е ужасна грешка! — каза Фрея. — Не мога да се омъжа за този човек… по-възрастният мистър Брукс. Аз не го обичам и никога не бих могла! Той е отблъскващ!
Мистър Пътнам се намръщи.
— Кога изобщо е ставало дума за любов? Особено в твоето положение — едно сираче, което се е появило от нищото. Това е начин да се сложи край, скъпа моя. Той ще те избави от това положение. Не ти ли харесва? Това не е ли достатъчно? — каза спокойно той.
Фрея го погледна заплашително.
— Не, не е, мистър Пътнам! — Тя изправи раменете си и остана твърдо на мястото си.
Той издиша през носа си и изпуфтя. Отбеляза нещо в счетоводната си книга. Фрея вярваше, че каквото и да му каже, едва ли би се развълнувал. Този човек беше непоклатим. Изкриви устни на едната, после на другата си страна и поклати неодобрително глава.
— Когато за първи път те информирах за предложението на мистър Брукс, ти изглеждаше доволна. Не казах ли възрастният мистър Брукс? — И повдигна вежди въпросително.
Фрея се опитваше да си спомни. Да, тя всъщност много добре помнеше разговора. Мистър Пътнам го беше нарекъл мистър Натаниел Брукс и също мистър Брукс, но не беше използвал думата възрастният.
— Не сте използвали това прилагателно, сър! — заяви тя кротко.
Той се усмихна, нещо, което правеше рядко.
— Моя грешка. Знаеш, че младият Брукс — този, за когото ти си мислиш, е познат по-скоро като Нейт. — И той сви рамене.
Фрея си мислеше, че добре беше прикрила емоциите си, но очевидно не беше така. Не знаеше откъде, но мистър Пътнам очевидно знаеше, че тя е влюбена в Нейт. Мърси беше единствената, на която беше казала. Мърси нямаше никакво намерение да предава Фрея, когато сподели тайната й с всички момичета в селището. Тайна, която можеше да доведе до смъртта й. Дали Мърси не беше шпионин на мистър Пътнам? В миналото не беше забелязала подобно нещо, но на фона на последните предателства тя се замисли дали може да се доверява повече на момичето. Томас сякаш си играеше с нея, като се присмиваше на чувствата й. Или може би всичко беше толкова очевидно — тя беше имала предвид младия мистър Брукс, разбира се, а не неговият непривлекателен чичо. Мистър Пътнам нарочно я беше заблудил. Колко глупава и непредпазлива беше!
— Доколкото си спомням, не съм казвал Нейт Брукс — продължи Томас, като сипваше още сол в раната. — Щях да кажа Нейт, а не Натаниел, ако имах предвид този джентълмен. Освен това, Фрея, ти си късметлийка. Ще бъдеш просто едно момиче без репутация, дрипава просякиня, ако не те омъжим. А сега ти ще се омъжиш за мистър Натаниел Брукс. Ще бъдеш заможна жена и от висока класа. Възрастният мистър Брукс предложи голяма зестра и аз ще получа голямо парче земя, което ще присъединя към моята. Така че земята ми ще се простира чак до град Салем. — Той й се усмихна, преструвайки се на благодарен. — Ще се омъжиш за Натаниел Брукс и това е! Не искам да чувам нищо повече! — Грабна перото си и отново започна да пише в главната книга.
Ръцете на Фрея се свиха в юмруци до тялото. Нямаше да чуе нищо повече, затова се завъртя на пети и напусна стаята възможно най-бързо.
— Какво правиш? — попита зад нея Мърси. — Кълна се, нямам нищо общо с всичко това, Фрея! Почакай!
С бързи крачки Фрея прекоси салона и не отговори, само затръшна вратата, след като излезе от дома на Пътнам. Беше почти седем часа според слънчевия часовник на стената на фермата. Навън все още беше светло. Знаеше, че повечето от мъжете се събираха в таверната на Ингерсол в четвъртък обикновено по това време, след като приключат с охранителната работа. Със сигурност щеше да намери Нейт там. Щеше да го помоли да я отведе оттук. Той не би позволил всичко това да се случи. Те бяха влюбени и трябваше да избягат заедно.