— Не в Необятното?
— Не, аз също нищо не си спомнях, докато не те видях в съдебната зала и тогава всичките ми спомени се върнаха, но не исках да те плаша. Мислех, че сама ще се досетиш.
Тя поклати глава засрамено. Нямаше никаква представа как се беше озовала тук сама. Трябва да е било някакъв трик. Беше засмукана през времевия портал, загубила паметта си, и беше невъзможно да си спомни коя беше и защо беше тук. Беше ли това още едно наказание, което боговете й пращаха, или беше една от поредните злобни шеги на Локи?
Локи… Това ли беше причината тя да е така необяснимо и силно привлечена от Нейт Брукс? Той трябваше да е Локи! Нямаше друго обяснение. Беше ли това все още част от магията, която беше разпилял върху нея, когато беше Бранфорд Гарднър и за първи път беше дошъл в Норт Хемптън? Когато роклята й се беше смъкнала, защото презрамката се беше скъсала, той беше докоснал кожата й така, сякаш я маркираше като своя. Не, това не беше възможно. По това време тя все още не беше очарована и влюбена. Беше сигурна в това. Какво ставаше? Защо се чувстваше по този начин? Тя не обичаше Локи, нито дори Нейт, обичаше само Балдер. Килиан Гарднър. Джеймс Брустър. В което и да е прераждане, под каквото и да е име тя винаги щеше да обича него.
— Килиан, любими мой — прошепна тя и сложи ръката си на бузата му. Нейната голяма любов. Истинското й сърце. Най-добрият й приятел. Можеше да се освободи от тревогата и противоречивите си емоции и да се опита да ги осмисли по-късно. — Съжалявам, не знаех какво да мисля.
— Спомняш си… — усмихна се той облекчено. — Но е опасно да използваме това име. Засега за теб трябва да си остана Джеймс Брустър.
Тя кимна.
— Какво ще правим? Как ще се измъкнем?
— Не се притеснявай, любов моя! — отвърна той и я целуна.
И едва когато устните им се докоснаха, и двамата осъзнаха колко близо са телата им, притиснати едно в друго. И когато той я целуна, ръката му се бореше с корсета й, докато тя опитваше да развърже бричовете му. Желаеше го толкова много; искаше да отнеме болката, която несъзнателно му беше причинила, искаше за миг да забрави къде се намираха. Толкова се радваше, че го намери отново и че бяха заедно! Той целуваше гърлото и гърдите й, докато тя му помогна да съблече ризата си. После легна върху нея и започна да вдига полите й. И двамата се смееха над трудността, възникнала със събличането на дрехите им. Когато най-накрая успяха, лежаха на тревата и той държеше ръцете над главата й, целуваше я и захапваше устните й. Беше толкова гладен за нея. Бяха разделени толкова дълго, че когато той влезе в нея тя изскърца със зъби от болка и удоволствие, че го е открила отново.
— Какво правите? — чу се над главите им момичешки глас. Тих и ужасен глас, сякаш момичето не можеше да повярва на очите си.
Джеймс се стресна и се отмести настрани, докато Фрея се изправи и паникьосано се пресегна за дрехите си, за да се прикрие, след като се разделиха от прегръдката.
— А аз търсех извинения за теб пред мистър Пътнам! — каза Мърси гневно. — Мислех, че си ми приятелка, че си моя сестра! Ти си нищо повече от една блудница и изкусителка! Погледни се! Гола на тревата! С него! Ти си вещица! Омагьосала си Мистър Брустър!
Фрея се изправи на крака, докато ръцете й притискаха дрехите пред тялото й, почервеняла от шок и срам. Какво направиха? В гората? На откритото?
— Не, Мърси, моля те!
Прислужницата трепереше и очите й се пълнеха със сълзи.
— Ще кажа на всички! Ще им кажа цялата истина!
— Не, моля те! Мърси, аз те обичам и никога няма да те нараня! — каза Фрея, закопчавайки блузата си, докато Джеймс бързо се обличаше зад нея. — Трябва да ме разбереш, това е… той е…
Момичето отстъпи назад и вирна предизвикателно брадичката си. Пое си дълбоко дъх, лицето й почервеня и устните й се изкривиха, докато произнасяше:
— Ти си лъжкиня, Фрея Бошан! Лъжкиня, чуваш ли ме? Лъжкиня и вещица! На всички ще кажа!
Обърна се и хукна през полето, оставяйки Фрея и Джеймс сами на попиващата в полуздрач поляна.
— Какво ще правим сега? — попита тя. — Ще ни убият!
Беше живяла твърде дълго в селището Салем, за да знае какво ще се случи след това.
— Бягаме — каза Джеймс, обувайки ботушите си и й подаде нейните. — Бягаме колкото можем по-надалеч.
Норт Хемптън
Днешни дни: Денят на Свети Валентин
Глава 26
Неочаквани удари
Хъдсън вдигна една малка розова рокличка с балетна пачка от тюл, за да я покаже на Ингрид. Върху горната й част имаше картинка с малко прасенце, което прави пирует с островърхи обувки.