— Не! — каза раздразнено Ингрид.
— Извинете! — каза един висок мъж, който стоеше зад Ингрид, но нито тя, нито Хъдсън го бяха чули да се приближава. Той погледна невярващо към нея.
— Какво имаш предвид под това „не“?
Бяха предизвикали малко задръстване на тесния тротоар и мъжът се изкашля, за да привлече вниманието им.
— Извинете! — повтори учтиво той. Опитваше се да мине на тротоара покрай тях с всичките им пазарски торби от „Тейтър Тотс“. Но Ингрид и Хъдсън не помръднаха и не му обръщаха никакво внимание. Тя сложи ръка на кръста си и се намръщи.
— Ако ти и Скот възнамерявате да се ожените, тогава ще направите истинска сватба. Помисли най-малко за заглавията в Таймс!
Младият мъж стана нетърпелив.
— Извинете ме! — избоботи той с глас, напомнящ на гръмотевица в далечината.
Ингрид изпуфтя, обърна се и застана лице в лице с него. Хъдсън погледна нагоре, за да види мъжа, който беше висок около два метра. Носеше елегантен раиран костюм, стилно черно кашмирено палто и сако, разкопчано върху широките му гърди. Ингрид се вгледа в квадратните челюсти на лицето му; големите бледозелени очи, обградени от светли червено-кафяви мигли, вежди в същия цвят и прав нос. Сякаш я порази светкавица и почти изпусна торбите на земята.
— Ерда? — попита непознатият.
— Тор! — каза тя и сключи вежди.
— Какво става? — попита Хъдсън. — Причува ли ми се, или ти наистина го нарече Тор?
Ингрид се взираше в гиганта с буйна червеникава коса срещу себе си. Фрея й беше казала, че докато е живяла в Ийст Сайт в Ню Йорк и е държала Холидей Лаунд на Сент Марк, техният добър приятел беше отворил своя клуб в съседство. Разбира се, Фрея беше направила няколко тайни шпионски посещения на конкуренцията и докладва на Ингрид, че той е открил малък, тъмен нощен клуб до магазинчето на ъгъла — място, което човек би могъл лесно да пропусне, ако не внимава. Беше известен само на хора от елита, които искаха да будуват нощем — Падналите и Валкириите. Всяка седмица те влизаха с нова парола. „Червената врата“ имаше малка сцена, на която се изявяваха танцьори на бурлеска, духовити артисти, горещи изпълнители на хавайските танци хула-хула и дори клоун с червен нос.
— Най-горещото място в града в този момент и аз нямам предвид клуба — беше казала Фрея със самодоволна усмивка. — Трябва да видиш как жените полудяват по него!
— По-скоро не бих искала да видя точно това! — беше отговорила Ингрид.
Тор, богът на гръмотевиците!
Нейната стара любов.
Той търсеше Ерда от векове. Тя беше различна от другите богини, които се хвърляха в краката му, и колкото повече тя го отблъскваше, толкова по-упорито той я търсеше. Но Ерда знаеше за репутацията на Тор. Беше разбил много сърца сред безсмъртните и затова го държеше винаги на дистанция.
— Моя скъпа Ерда — каза той, повдигна ръката й до устните си и я целуна.
— Сега съм Ингрид — отвърна тя рязко.
— Може ли някой да ми обясни какво става? — попита Хъдсън — Някой ще ме представи ли на големия човек или това наистина е Тор? Или аз сам трябва да го направя?
Ингрид успя най-накрая да си поеме дъх. Обърна се към Хъдсън и го погледна разтревожена.
— Съжалявам — и направи безпомощен жест с ръце, — това е…
— Трой Оувърбрук — каза червенокосият гигант и с очарователна усмивка протегна ръка.
Лицето на Хъдсън засия, когато си стиснаха ръцете. Беше очевидно, че вече е попаднал под влиянието на магията на бога.
— Хъдсън Рафърти. Всеки приятел на Ингрид е и мой приятел — отвърна той.
Трой наклони глава към нея.
— Имаме много неща да наваксваме, Ингрид. — Намигна й, когато произнесе името й. — Изглеждаш великолепно.
Ингрид се изкашля.
— Добре, но ние с Хъдсън трябва да се връщаме на работа. Вече закъсняваме.
— Кога мога да те видя пак? Ще остана тук, в Норт Хемптън, до края на зимата. Да пием кафе някой път? — предложи Трой и се облегна предизвикателно на стената, като се опита да изглежда срамежлив, гледайки към маратонките си. — Знаеш, че скоро идва денят на Свети Валентин.
— Аз работя в местната библиотека — каза тя безразлично. — Ела и си вземи няколко книги.
Хъдсън я сръчка с лакът в ребрата.
— Не ставай глупава, Ингрид. Дай на стария си приятел телефонния си номер!
Ингрид се поколеба за момент, преди да се пресегне към чантата си и да подаде на Трой една визитка.
Той я сложи в джоба си и й намигна.
— Ще ти се обадя — обеща, преди да се разделят.