След като се отдалечи, Хъдсън започна да говори:
— Не мога да повярвам, че беше готова да избягаш от всичко това!
— Нямаш никаква идея за какво говориш, Хъдсън!
— О, така ли? — взря се той в нея.
— Трой и аз имаме история — намръщи се тя.
— Моля те, разкажи ми.
— Това е дълга и скучна история. Освен това, аз имам приятел, нали помниш?
Пресякоха улицата и се отправиха към библиотеката.
— Това е една чаша кафе! Господи! — Хъдсън се засмя. — Не съм казал иди да спиш с него. Въпреки че ако ти не го направиш, аз ще го направя!
Глава 27
Семейната тройка
— Аз ще го направя — заяви простичко Норман и се обърна към жена си. — Бяха във влака и се връщаха в Норт Хемптън. — Ще направя това, което оракулът каза, и ще върна Фрея.
Джоана изненадано погледна към съпруга си. След това поклати глава и се намръщи.
— Категорично не! — отвърна тя и сложи глава на рамото му. — Трябва да има нещо друго, което бихме могли да направим.
— Няма! — каза меко Норман и я придърпа към себе си. Тя остави темата засега.
Бяха минали покрай Патчоуг, който се намираше почти на половината път от Ню Йорк до Монтоук, откъдето Ингрид щеше да ги вземе. Колата на Норман се беше развалила в града. Това пътуване беше нещо, което старият Олдсмобил не можа да издържи.
Погледна навън към хълмовете, покрити със скреж и летните хамбари. Гледката му напомни за пясъка и брега на любимия му океан. Свали очилата от главата си и ги сложи на очите. Чувстваше как водата го придърпва, но силата й отслабваше като забавящ се пулс. Жена му вече беше заспала с глава на гърдите му и той не смееше да мръдне дори на сантиметър, въпреки че мускулите му започнаха да се схващат. Вместо това, стоеше неподвижно и се вслушваше в ритмичното тракане на колелата на влака. Малки моменти като този го караха да се чувства щастлив. Беше тук с Джо.
Мислеше за Фрея, която беше хваната в капан в селището Салем и си спомни онези ужасни дни. Преди лова на вещици той и Джоана живееха щастливо като Валкирии сред смъртните. Съблюдаваха правилата на Белия Съвет. Внимаваха да не се намесват и пазеха способностите си в тайна. Той работеше като рибар, а Джоана — като акушерка. Но в крайна сметка, неговите момичета му бяха отнети — Ингрид със способностите си да лекува, а Фрея с таланта си да приготвя отвари от билки.
Ловът на вещици достигна връхната си точка, когато обвиняващите момичета започнаха да назовават имена на хора извън селището — хора, които дори не познаваха, но бяха чули родителите си да говорят лоши неща за тях. След това дойде шерифът и отведе Фрея и Ингрид. Норман не можеше да направи нищо, за да спре това, въпреки че Джоана го умоляваше. Белият Съвет не позволяваше никаква намеса. Най-вероятно Ингрид и Фрея щяха да се върнат при тях. В крайна сметка, те бяха безсмъртни. Ако оставеха нещата така, Джоана щеше отново да им даде живот.
Фрея и Ингрид Бошан бяха доведени в една специална зала в съда, за да присъстват на процеса срещу тях. Бяха обвинени, че са вещици. Двамата с Джоана наблюдаваха обесването на дъщерите си в Галоус Хил. Джоана не можеше да му прости, че не им помогна да се спасят, че беше следвал стриктно правилата на Белия Съвет и го изхвърли от живота си. В крайна сметка, след известно време му прости и му разреши да се върне обратно. Сега и двамата преживяваха същата болка отново, но този път той нямаше да се провали. Той щеше да бъде този, който ще изпълни инструкциите на Оракула. И щеше да се справи, без да обърка нищо този път. Дължеше й го след всичко, което се беше случило между тях.
Влакът спря и жена му се размърда. Норман сложи ръка на главата й, прокара длан по дългите й коси, наблюдавайки пътниците, които слизаха. Видя една група младежи от Ню Йорк, които търсеха тихо и романтично място за прекарване на уикенда през зимата в Норт Хемптън. Вратите на влака се затвориха. Той се обърна към прозореца и се загледа в поредния крайбрежен град, който подминаваха на фона на синьото небе.
— Татко? — чу се изненадан глас.
Норман погледна нагоре. Великолепният му син стоеше над него с разрошена коса и раница, преметната през рамото.
— Фреди! Какво правиш тук? Каква голяма изненада! — шепнешком каза той. — Майка ти спи и не мога да мръдна.
— Не, не спя! — каза Джоана и вдигна главата си, прозявайки се. Махна косата, която беше паднала върху лицето й.
— Детето ми!
— Мамо!
Джоана се взираше в сина си със сънлива усмивка.
— Ето това е приятна изненада!
Двамата с Норман се разсмяха, докато ставаха от местата си. Джоана го прегърна, а Норман грабна раницата му.