— Здрасти, скъпи — каза тя. Завъртя кафявата си копринена коса и я вдигна на кок. Слънчевата светлина се отразяваше в пъстрите й очи, докато примигваше към него с плътните си мигли. Както Фрея, а сега и Фреди, Кристи работеше като барманка в „Норт Ин“. След като Фрея изчезна, Сал имаше нужда от допълнителна работна ръка и Фреди се съгласи да помага. Още през първия си работен ден, той започна да преследва горещата самотна майка.
В крайна сметка, Герт го беше напуснала, въпреки всичките му опити да оправи нещата между тях. След два месеца непрестанни обаждания и електронни съобщения Герт все още отказваше да му отговаря и Фреди започна да се чувства като натрапник. Дори му беше изпратила съобщение с текст:
„Спри с това. Ти и аз засега сме скитници.“
Скитници? После разбра, че има предвид, че засега са разделени. Изпрати й въпрос:
„За колко?“
Герт отново не отговори.
Написа й:
„Така да бъде!“
И след три дни опити да остане спокоен реши, че това е последното съобщение, което й изпраща. Не можеше да повярва колко незряло се държаха и двамата. Щом беше „скитник“, така да бъде.
Не беше такъв човек, който да заблуждава; добре де, очите му действително шареха насам-натам, но поне се беше опитал, нали? Положи всички усилия бракът им да потръгне, но Герт го напусна. Какво трябваше да направи? Да стои сам? Та той беше сам от пет хиляди години!
Кристи беше красива и беше склонна да показва прелестите си, което веднага привлече вниманието му. В началото устояваше на чара му, което го караше да я иска още по-отчаяно. Тя беше на тридесет и шест години, а той едва беше достигнал възрастта, когато му беше разрешено да пие, а още по-малко беше готов да бъде с жена, която има две деца.
— Аз съм петнадесет години по-възрастна от теб, Фреди! — каза тя.
Той нямаше смелостта да й каже, че е всъщност хиляди години по-стар от нея.
Освен това беше добавила, че той всъщност не е неин тип.
— Но аз съм тип на всички — спореше Фреди. Опитваше се да създаде приятелски отношения с нея, докато приготвяха питиетата зад бара. През повечето време тя се шегуваше с него и беше упорита в отказите си — отблъскваше ухажването му, а това я правеше още по-привлекателна.
Една вечер в склада той обви с ръка тънкия й кръст.
— Слушай! Ти си мил и сладък, Фреди, но не мога. Имам деца. Максим и Хана. Не мога да си позволя увлечения за една нощ, а освен това с теб работим заедно.
Той я пусна и се извини, че е стигнал толкова далеч.
Погледнаха се с разбиране, а в крайна сметка беше денят на Свети Валентин.
— Любов? — подразни я той, когато устните им се разделиха.
И ето, той вече имаше среща със самотната майка на две деца. Опитваше се да не мисли за Герт, а и харесваше Кристи. Тя беше красива и не беше глупава. Имаше лице във формата на сърце, плътни и сочни устни, които бяха меки и сладки, когато ги целуваше. Правеха хубав секс, но малко забързано, като обезумели. Предполагаше, че това е естествено, когато наоколо има деца, които надничат любопитно.
Протегна ръка към нея и я повика с пръст, подканвайки я да се върне обратно в леглото. Тя отиде до гардероба, погледна го през рамо и се усмихна.
— Не мога! Закъснявам. — Свали една рокля от закачалката и я облече набързо. Стоеше й прекрасно, като подчертаваше формите на тялото й. Не беше нито много тясна, нито прекалено широка.
Фреди разтърка очите си и се изправи в леглото.
— Колко е часът?
Той взе телефона си от шкафчето до леглото и сам си отговори на въпроса. В същото време телефонът на Кристи изписука. Беше шест сутринта.
— Добре, това е спешно съобщение — каза Кристи.
— Какво значи това? Че трябва бързо да тръгваш?
Тя наклони глава и изглеждаше разсеяна.
— Знаеш каква е работата ми. Мястото, където ходя през повечето дни. Но, слушай, имам нужда от услуга.
Фреди повдигна вежди и се обърна в леглото, поглеждайки към празното място до себе си. Не се предаваше.
Кристи не обърна внимание на сигналите му.
— Бавачката се обади снощи, че е болна и сега нейният баща, който беше обещал да вземе децата днес, ми писа, че няма да може. Имам нужда от помощта ти. Грижи се за тях само за днес. Макс има тренировка за Малката Лига, а Хана е на балет. — Тя хвърли дрехите му към него и сладко му се усмихна. — Хайде, скъпи! Те са добри деца, нали? А ти нямаш какво да правиш цял ден, преди да отидеш на работа довечера.
Фреди въздъхна. Те бяха добри деца.
— Благодаря ти, любов моя — каза тя и го целуна.
Той стана от леглото и започна да се облича.