— Не се притеснявай, лесно е. Ще ти напиша инструкциите и можеш да ползваш колата ми. Аз ще взема другата. Трябва само да ги закараш и после да ги вземеш навреме. Увери се, че са яли. Качествена храна, а не боклуци. — Спря да говори и се усмихна. След това се приближи към него, облегна се и му даде една дълга целувка. — Те наистина те харесват, Фреди. О, и Макс е вегетарианец, но Хана не е. Опитай се да го запомниш.
В този момент седемгодишната дъщеря на Кристи, Хана, нададе вой, който се чуваше из цялата къща.
— Бързо! — каза Кристи, движейки се към стъклената плъзгаща се врата. — Тръгвай! Върни се по-късно и им кажи, че за днес ти официално си тяхната бавачка.
— Бавачка? — повтори Фреди, грабна обувките си и излезе навън. Беше студено и той трепереше, докато се обуваше. Децата обикновено го наричаха „Приятелят на мама“. Щеше да се престори, че идва точно сега, само и само да влезе обратно през плъзгащите се врати.
Чу малкото момиченце да влиза в спалнята и да вика през сълзи.
— Мамо, мамо, Макс скри Флопи. Не мога да го намеря! Каза, че Флопи е миризлив и че аз съм твърде голяма за него.
Фреди почука на стъклото.
— О, виж кой е там! — каза Кристи. — Фреди вече е тук! Той е новата ви бавачка. Трябва да е дошъл от плажа. Ще ти помогне да намерите Флопи.
Тя отвори вратата и Фреди влезе, усмихвайки се сънено.
Хана се хвана за крака на майка си, гледайки към него с влажни широко отворени очи и умоляващ поглед. Кристи я погали по меката светлокафява коса.
— Флопи! — извика Хана отново. Малкото момиче се взираше във Фреди и плачеше, хълцаше, а малката й брадичка потреперваше.
Синът на Кристи Макс се втурна в стаята и се хвърли на леглото.
— Здравей, тигре! — каза Фреди. Не трябваше ли така да се обръща към малки момчета? Или „тигре“, или „шампионе“. Предпочете „тигре“. Пасваше му повече, защото Макс беше истински ужас.
— Какво прави той тук? — Макс беше коленичил и сложил юмруци на матрака. Косата му беше разрошена. Приличаше на косата на майка му. Лицето му беше загоряло, бузите по-розовели, а върхът на носа му се беше обелил. Носеше кръгли очила със сини рамки, които правеха кафявите му очи да изглеждат още по-големи.
Фреди разроши косата си.
— Ще прекарате деня с мен, тигре.
— Не го наричай така, името му е Макс — каза Хана, докато все още висеше на крака на майка си като маймунка, сключила глезени около него. Кристи взе чантата и ключовете си.
— Деца, ще бъдете мили с Фреди днес, нали?
Те му направиха по една гримаса, преди да избягат от стаята.
Точно когато Фреди се беше отървал от малките елфи, се оказа пазач на две малки хлапета. Чудеше се кое беше по-добре — малки елфи или смъртни деца, които плачат, хълцат и задават непрестанно въпроси. А, да, добре. Нали той искаше да става баща? Понякога получаваш това, което си пожелаваш.
Когато влезе във всекидневната, Хана стоеше и го чакаше и двамата започнаха да търсят Флопи.
Глава 29
Приятелят ми се върна
Едно от колелата на количката се беше разместило. „Трябва да я поправя“ — мислеше си Ингрид, докато я буташе между рафтовете с книги. Можеше да помоли Хъдсън, но той имаше точно толкова познания по механика, колкото и тя. Табита, чийто корем изглеждаше като дирижабъл, едва можеше да се наведе. Звукът от скърцащото колело отекваше в тихата библиотека.
Трой Оувърбрук се беше обадил още същия ден, когато Ингрид и Хъдсън го срещнаха случайно на тротоара. След това се обади отново и после пак, докато най-накрая тя се съгласи да се срещнат за по едно кафе. Трой дори настоя да я вземе от библиотеката. Тя намери една ниша под прозореца към морето и бутна количката там. Беше почти шест часа вечерта. Чувстваше се добре в тихата библиотека, където единственият шум идваше от бръмченето на климатика.
Постави „Великият Гетсби“ на мястото му на рафта в секция „Ф“ и почувства как една ръка внезапно обгърна кръста й. И това я накара да подскочи изненадано.
Зад нея стоеше Мат в ежедневното си цивилно облекло — бяла риза и тъмни панталони, и й се усмихваше.
— Какво правиш тук? — Съжали за думите си още в момента, в който зададе въпроса.
Той се вгледа в нея внимателно и повдигна глава.
— Какво имаш предвид? Просто се отбих. Понякога правя така, нали? Това лошо ли е?
Тя намести очилата си, като ги постави малко по-напред върху носа си.
— Не, не, всичко е наред! — малко пресилено поклати глава.
— Радвам се да те видя! — усмихна му се тя и приближи към него, повдигайки се на пръсти, за да го прегърне.