Мат стоеше малко схванато, протегна ръце, сякаш за момент не знаеше какво да прави с тях, и след това я прегърна.
— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попита той.
Тя внезапно изпита чувство на вина, мислейки за Трой, въпреки че това беше една обикновена уговорка за кафе. За да се реваншира, тя стъпи върху обувките му, повдигна се и го целуна по устните.
— Защо вие двамата не си вземете стая? — дразнеше ги Хъдсън от последното бюро, където седяха той и Табита. Табита ги поздрави, прозявайки се, а после се прозя и Хъдсън. Липсата на работа и топлината от климатика явно правеха всички сънливи.
Мат я прегърна и промърмори:
— Ммм, така е по-добре.
Хъдсън се прокашля.
— Ингрид, Трой е тук.
Мат я освободи от прегръдката си и погледна объркано към нея.
— Кой е Трой — промърмори той, точно когато Трой се появи. Едрият червенокос мъж сякаш изсмукваше целия въздух в стаята. Дори бременната Табита го гледаше влюбено.
Ингрид местеше поглед между двамата мъже, стоящи пред нея.
— Здравей, Трой! Това е Мат, Матю Нобъл и е детектив. Всъщност той е детективът в нашия малък град — каза тя като се заигра с думата. — И, Мат, това е Трой Оувърбрук, стар приятел от миналото. Познаваме се, откакто бяхме… деца… Трой и аз играехме заедно…
Мат кимна.
— Здравей, Трой! Как върви? — каза той и подаде ръката си.
— Здравей, Мат! — отвърна Трой.
Те се здрависаха и Мат сложи ръката си на рамото на Ингрид.
— Идваш на гости? И ще останеш за малко в града, така ли? — попита той любопитно, дори дружелюбно.
Трой се поколеба.
— Ами… да. Мисля, че може и така да се каже — кимна той накрая.
— Трябва да излезем заедно за по едно питие някоя вечер. В „Норт Ин“ е винаги страхотно — каза Мат.
Ингрид сложи ръка на рамото му, докато сърцето й биеше ускорено.
— Всъщност, скъпи, ние с Трой имахме планове да излезем на кафе сега… и да си припомним миналото.
Мат се усмихна болезнено.
— Фантастично! — каза той. — Забавлявайте се, скъпа — и я шляпна отзад.
Ингрид беше твърде изненадана, за да реагира.
Скъпа? Мат никога не я беше наричал така преди.
— Страхотно — отвърна Трой и вдигна глава.
Мат я целуна за довиждане. Една целувка, която изглежда щеше да продължи вечно и я остави леко замаяна. Когато я пусна, той я огледа похотливо и Ингрид се притесни, че отново щеше да я шляпне отзад.
— До по-късно — изрече той.
Мат си тръгна, а Ингрид и Трой останаха сами със счупената количка. Тя я избута до най-близкия рафт с книги.
— Имаш ли нужда от помощ с това? — попита Трой и се наведе, за да оправи колелото. Вдигна поглед към нея и я попита:
— Значи това е новият ти приятел? — прошепна той.
— Млъкни! — предупреди го Ингрид. — Нито дума повече.
Трой завъртя колелото като специалист и го постави на мястото му.
— Само един въпрос. Смъртен ли е?
— Ух — въздъхна Ингрид — виж, той знае за мен.
— Аз не се притеснявам за него. Тревожа се за теб. Знаеш какво значи „смъртен“…
Означаваше, че тя щеше да надживее Мат и това щеше да разбие сърцето й. Да, много добре знаеше какво означава това. Може би Трой имаше право да я пита за избора й на партньор.
Отвън, зад прозореца на кафенето, небето се оцветяваше в розово и оранжево, докато слънцето залязваше и се скриваше зад вълните. Когато Ингрид погледна към часовника, с изненада установи колко е късно. На плажа една двойка наблюдаваше залеза, докато няколко човека се разхождаха по брега заедно с кучетата си.
Разказа му с треперещ глас какво се беше случило с Фрея. Отсреща Трой внимателно я наблюдаваше над чашата с капучино и скъсаните пакетчета захар. Очите му блестяха, сякаш той преживяваше същото. Около устните му трепкаше мускулче, когато той протегна ръка и хвана нейната…
Беше забравила колко силно е присъствието на Тор. Не трябваше да се извинява или да му обяснява. Той я разбираше, защото беше като нея.
— Изглежда, че порталите на времето са се затворили — продължи тя. — Не можем да преминаваме през тях. Нашите сили са…
— … неефективни — довърши той.
— Нещо повече, те изчезват — поясни тя с тъга.
— Мина ми през ума, че може би се превръщам в смъртен.
— О, боже! — възкликна Ингрид и двамата се разсмяха.
Разказа му какво беше открила при своите проучвания за историята на Салем — действията на момичетата обвинителки удивително приличаха на описанията в памфлета.
— Не мислиш, че съм луда, нали? Да си мисля, че може би момичетата са направили това, за да се спасят от ежедневните си задължения и да се отнасят с тях като… със знаменитости.