Самата мисъл за град Салем го изпълваше с огорчение. Това беше мястото, където баща му беше живял с втората си съпруга, Мери Верен, богата вдовица на морски капитан, която се омъжи още докато тялото на мъртвата й майка не беше изстинало. Мери скоро роди дете, неговия полубрат Джоузеф, който изненадващо придоби голяма част от собствеността, която по право се падаше на Томас.
Успокояваше се с мисълта, че поне беше успял да осигури ръкополагането на преподобния Самюел Париш. Това означаваше, че селището вече можеше да има собствена църква с наместник, който имаше право да проповядва и наставлява местните хора официално, а не те просто да се събират на определено място като богомолци. При наличието на собствена църква, обитателите на селото не трябваше да пътуват два пъти седмично по три часа пеша до пристанището в града за поклонение, защото нямаха собствена църква.
Той караше безмълвно, със сурово изражение, а момичетата седяха до него с току-що изпраните си блузи и шапки, които светеха на слънцето. Не смееха да кажат и дума, докато Томас не ги заговори. Имаше лек бриз, но слънцето огряваше лицата им, докато колата подскачаше по каменистия път. Прекосиха реката по един скърцащ дървен мост и най-накрая стигнаха до своята цел.
Съдебната зала беше препълнена. Имаше много ищци и обвиняеми, но имаше и много хора, които бяха дошли само заради забавлението и бяха изтикани на задните редове. Преди една година Гудуайф Дефидънс Браун беше купила около 4 килограма сливи от Гудуайф Фейт Пъркинс. Гуди Браун правеше пайове с тези сливи и ги продаваше на пазара. На следващата седмица Гуди Браун беше обвинена от своите клиенти, че пайовете не стават за ядене или казано буквално — „на вкус са като развалена риба“. Браун казваше, че всички клиенти, които са се оплакали, са искали парите си обратно. И тя им ги върнала незабавно. Твърдеше, че лошите сливи са й нанесли „огромна психическа травма и финансови загуби“.
Когато Гуди Браун се оплакала на Гуди Пъркинс за това, Гуди Пъркинс отказала да я компенсира само заради слуховете. „Аз ти дадох само отбрани, големи и сочни сливи. Не са виновни моите сливи, а както всички в Салем знаят, ти си една голяма лъжкиня, Гуди Браун!“ Тя не вярваше на нито една дума от историята на Гуди Браун. Невероятно беше Гуди Браун да е финансово затруднена и да иска да изкара някой допълнителен пенс. Това беше в нейния стил. Последва малък сблъсък и скубане на коси.
След това Гуди Пъркинс обвини Гуди Браун, че след като е напуснала къщата й, „започна да мърмори и мърмори със силен глас“ и Гуди Пъркинс ясно е чула Гуди Браун да казва: „Ще ти дам аз на теб, дебела свиня!“. Гуди Пъркинс твърдеше, че Гуди Браун я е прокълнала, защото всъщност е вещица. Почти веднага след това, бебето на Гуди Пъркинс спряло да се храни, разболяло си и тя почти щяла да го загуби. После една от нейните свине започнала да има странни припадъци, подскачайки нагоре-надолу и блъскайки главата си в оградата. След това оглушала и онемяла и умряла „по странен начин“. Тази пролет дърветата в нейната градина със сливи не разцъфнаха и тя се опасяваше, че няма да има никаква реколта от тях.
Съдията, който беше търговец на подправки, въздъхна дълбоко, с което показваше, че има много по-важни неща, за които трябва да мисли. Прочисти гърлото си и накара да замълчат ищцата и обвиняемата, които отново бяха започнали да крещят една срещу друга.
— Ред в залата! Крясъците на вашите кръстници ми причиняват главоболие!
Хората в залата утихнаха.
— Ред! — извика той още веднъж, след това повика първия свидетел на ищцата — Мърси Люис.
Съдията хвърли поглед към Мърси и с отегчен глас каза:
— Какво казва свидетелят?
— Не зная какво казвам. Ваша Чест. Имате ли въпрос? — попита Мърси.
Хората в залата се разсмяха. Мърси хвърли поглед към Фрея, която й се усмихна окуражително.
— Добре — каза търговецът на подправки, показвайки златния си зъб. — Свидетелят потвърждава ли, че обвиняемата Гудуайф Браун е направила нещо необичайно? Например, извършила ли е някакво престъпление? Навредила ли Ви е някога с нещо, докато сте работили за нея? Тя лукава жена ли е?