— Хората са правели и по-големи неща за по-малко — съгласи се Трой. — Звучи доста правдоподобно да са направили всичко това заради тежкия си живот. Защо не?
Ингрид кимна доволна, че той беше съгласен с нея.
— Освен това, тук идва и ролята на Пътнам. По време на процеса той е направил една папка с досиета на всички, които са се оплаквали от „вещици“. Толкова много мразеше своя полубрат, че Джоузеф Пътнам беше винаги нащрек и държеше коня си оседлан постоянно по време на лова на вещици, за да е готов да изчезне от града в мига, в който някой го обвинеше. Всъщност Джоузеф беше един от малцината в града, които публично негодуваха срещу съдебните процеси.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
Тя се намръщи.
— В момента, в който момичетата са започнали да се държат странно и да имат припадъци, Томас Пътнам е усетил, че може да се възползва от ситуацията, за да обвини и елиминира част от враговете си. Вероятно е щял да се добере и до Джоузеф, ако нещата не са излезли извън контрола му.
Глава 30
Цената на признанието, част първа
Тайлър Алварес седеше на един стол в кухнята на Джоана, концентриран върху тортата пред себе си. Той се взираше в желираните плодове: една ягода, парченце киви, половинка кайсия и много боровинки, натрупани върху перфектно кръглия блат.
— Ти ли го направи, Джо? — попита петгодишният син на домашната й помощничка Грациела. Гледаше я с широко отворени, любопитни кафяви очи. Лицето му беше загоряло, а бузките — порозовели.
Джоана погледна към него от кухненската маса.
— Всъщност, купих я от пекарната, която откриха наскоро.
Беше ходила на пазар и подреждаше розите в една висока ваза. Режеше стеблата им и махаше бодлите и листата, преди да ги постави вътре. Харесваше й, когато Грациела и синът й бяха при нея. Къщата изглеждаше по-уютна и по-спокойна. Грациела миеше съдовете на кухненската мивка.
— Спря да печеш пайове, Джо. И това ни липсва много!
— Зная — отвърна замислено Джоана. — Но наистина нямам време.
Което си беше лъжа. Е, не напълно, но тя беше спряла да приготвя печива, защото беше загубила дарбата си. Беше жалко да открие, че след като магическите й способности бяха изчезнали, тя всъщност нямаше никакъв природен талант да пече пайове. Можеше само да поставя украса върху готовите хлябове и сладкиши.
Тайлър завъртя вилицата в ръката си.
— Изглежда вкусно — изрече той.
Джоана се разсмя, докато режеше стеблата на розите.
Грациела се обърна и се облегна на мивката с потно чело. Тя вдигна ръката си в гумената ръкавица и го избърса с китката си.
— Има нещо, за което искам да поговорим, Джо!
— Знаеш, че можеш да говориш за всичко с мен, Грациела — отговори тя.
— Става дума за знаеш кого — каза Грациела и кимна с глава по посока на Тайлър, докато той ровеше в тортата си и облизваше устни.
— Става дума за мен — пророни Тайлър и сложи още една пълна лъжица в устата си.
Джоана искрено се засмя, но после видя, че Грациела беше на път да се разплаче.
— О, Грациела! — втурна се тя към нея. — Нека да си поговорим двете, докато Тайлър изяде всичко това. Може ли да ни оставиш за малко, скъпи?
Той звучно пусна вилицата в чинията си.
— Мога ли да си поиграя с Оскар, когато съм готов?
— Разбира се — каза Джоана. — Той е горе, в стаята на Ингрид, само не го пускай да излиза навън.
— Обещавам! — каза Тайлър. Беше умно момче. Не беше казал и дума за грифона й, нито за това, че Джоана можеше да съживява войниците му. Е, сега вече не притежаваше тези способности да прави подобни неща, но можеше поне да успокои Грациела.
Жената махна ръкавиците и престилката си и Джоана я поведе към всекидневната, където двете се настаниха на дивана.
— Бяхте толкова мила с мен и семейството ми, Мис Джоана, че наистина ми е неудобно да моля за още нещо. Просто… — заекна тя.
— О, я стига Грациела! Просто ми кажи — окуражи я Джоана и я потупа по коляното.
Грациела само кимна и продължи. Повтори отново колко щедра е била Джоана към тях, когато е уредила детската градина на Тайлър.
— Но сега той трябва да влезе в училище, а общественото е ужасно. Приятелката ми, Сесилия, ми каза, че имало много побойници там, а както знаеш, Тайлър не прилича на тези деца. Твърде умен е за възрастта си и приема всичко доста навътре. Много се притеснявам, че децата ще му се подиграват.
— Ох! Кога ще спрат всички тези побоища! — отвърна Джоана. — Четем за тях във вестниците през цялото време. — Тя осъзна, че около всичките проблеми, свързани с изчезването на Фрея, беше забравила обещанието си да направи нещо за Тайлър при започване на училище през септември. В никакъв случай нямаше да го остави да бъде обект на побой и подигравки. Трябваше да бъде с деца, които са толкова специални, колкото и той, и с преподаватели, които ще развият природната му интелигентност.