— Има доста време до четвърти юли, няма нужда от фойерверки — каза им той. — Просто се прибирайте вкъщи!
Искаше му се да е изключил телефона си, но си спомни, че имаше уговорена среща с Кристи за един часа. Това трябва да е тя. Хубаво беше, че се обаждаше, защото можеше да проспи часа за срещата. Бившият й съпруг беше взел децата за уикенда и след обяд двамата планираха да отидат до антикварната книжарница, което беше по неин избор, а после да прекарат времето си в леглото му и да мързелуват. Той грабна телефона, готов да произнесе името й. Но точно преди да го изрече, от другата страна се чу:
— Здравей, любов моя!
Любов моя? Но гласът не беше на Кристи.
— Кой се обажда? — подозрително попита той.
— Скъпи, аз съм!
Фреди седна и огледа стаята. Всичко беше много по-чисто и подредено в сравнение с последния път, когато беше тук. Грациела, помисли си той. Майка му не трябваше да подлага бедната жена на такова изпитание. След доста продължителна пауза, той се върна към неприятния момент.
— Герт? — каза той с равен глас.
— Здравей, скъпи! — радостно отговори тя.
Това не беше най-добрият начин за събуждане.
— Какво искаш?
— Свърших с дисертацията си по-рано!
— Страхотно! — повтори той. Дали тя наистина очакваше, че всичко ще продължи оттам, откъдето спря, когато го напусна и изчезна? Не бяха ли всички тези неща основания за развод? Изоставяне. И това не беше ли основание да развали договора, който беше подписал с мистър Лиман, за да се ожени за дъщеря му. Там не се казваше нищо за това, какви са последствията, ако една от страните напусне.
Откакто се беше върнал в Норт Хемптън, Фреди водеше много скромен живот. Изкарваше си прехраната като работеше в бара, а и му харесваше, че Кристи го ценеше. Започна да се привързва към децата й — Хана, с огромното си въображение, и нейния брат вегетарианец, който носеше очила и имаше изключително бърза мисъл. Харесваше му, когато Хана му разказваше налудничави истории за вълшебници и обучаваше Макс как да кара зимни кънки. Деца… той обичаше децата, но Герт никога не беше искала да говорят за това.
Тя въздъхна в телефонната слушалка и той трябваше да отдръпне телефона от ухото си за няколко секунди.
— Фреди, съжалявам, че си тръгнах по този начин. Зная, че беше доста студено!
— Студено? — повтори той. Припомни си всичките си опити да запази брака им и как всички те се бяха провалили. Погледна към часовника. Трябваше да си вземе душ и да се приготви за срещата с Кристи.
— Слушай, Герт, малко ми е рано да говоря за всички тези неща.
— Рано? — каза тя.
— Легнах си късно. Имам предвид, работих до късно в бара.
— О! — отговори тя. — Може ли да поговорим по-късно днес? Имам нужда от това.
Винаги ставаше нейното, нали?
— Фреди, няма никой друг, ако си мислиш за това. Направих всичко това заради училището. Аз… Аз…
Той не мислеше точно за това. Вече не го интересуваше или поне се опитваше да убеди себе си, че е така. Не беше лесно да я забрави. Без значение колко харесваше Кристи, трябваше да признае, че Герт му липсваше. Липсваше му неговата съпруга. Но тя го беше напуснала само с една бележка и сега очакваше всичко да е постарому и да продължат оттам, където бяха спрели? Удивително!
Не можеше да се разгневи повече, но когато чу треперещият й глас, смекчи тона си.
— Виж, нека да поговорим по-късно.
— Добре — съгласи се тя. — Липсваш ми…
— Аха — възкликна Фреди и въздъхна. — Виж, наистина трябва да тръгвам.
Думите му прозвучаха малко рязко, въпреки че нямаше такова намерение. Имаше начин Герт да се върне при него.
— Ще ти се обадя по-късно — каза той и затвори телефона.
Когато се прибра вкъщи след срещата си, къщата беше празна. Джоана беше оставила бележка, че двамата с Норм излизат да хапнат мидена кремсупа. Човек трябва да обича специфичните неща. Е, поне тяхната връзка се развиваше успешно.
Фреди изкачи стълбите и погледна в стаята на Ингрид, за да провери дали е там, но вътре видя само Оскар, Бъстър и Зигфрид, които се търкаляха на леглото. Очите му натежаха и той бързо ги затвори и притисна лицето си в козината на Оскар. Откакто Бошан бяха загубили способностите си, изглежда, че всички бяха изпаднали в зимен сън. Горките деца, мислеше си Фреди, докато затваряше вратата.
Фреди съжаляваше и себе си. Беше закъснял за срещата си с Кристи и се спречкаха за кратко. След това отидоха да хапнат набързо на плажа, а после в леглото. Но след като правиха любов, Кристи се разплака. Страхуваше се, че тя беше доста по-възрастна от него, и че той вероятно щеше да я напусне. Макс и Хана бяха започнали да се привързват към него, а това не беше добре. Всичко беше огромна грешка. Колкото повече той се опитваше да я успокои, че наистина е много, много загрижен за нея, толкова повече тя си мислеше лоши неща.