— Това наистина ли е достатъчно? — попита го тя. Досега никога не беше изпадала в такова състояние.
Може би Кристи имаше право. Той не беше склонен да каже тези три малки думи, които щяха да скрепят връзката им. Беше му толкова хубаво с нея, но… той още беше женен. И все още не беше готов да го каже. Може би Герт просто го беше лишила от тези чувства. Кристи му предложи да се прибере вкъщи, защото и двамата имаха нужда от свобода. Цялата ситуация го караше да се чувства като гадняр.
И ето, беше си вкъщи. Изпразни джобовете си на шкафа — монети, пари и касови бележки, свали тениската и дънките си и ги хвърли на фотьойла. Искаше само да си легне и да си спомни какво не беше свършил рано тази сутрин: не си доспа.
Затвори прозорците, спусна завесите и изключи климатика. Обичаше в стаята да е студено, докато се сгушваше под юргана на леглото. Това беше най-хубавият му сън. Беше само седем и той се радваше, че си ляга рано. Плъзна се в леглото и се протегна от удоволствие. Кракът му докосна нещо.
— Опа! — извика той и се издърпа нагоре.
— Келда! — възкликна Фреди и ръцете му дръпнаха завивката нагоре, за да се прикрие. — Какво правиш тук?
Елфката отвори широко бадемовидните си очи и отмахна един немирен кичур бяла коса зад ухото си.
— Чаках те. Имам лоши новини.
— Прекрасно! Имаш ли нещо против да ми подадеш тениската от фотьойла? — попита Фреди. Харесваше елфите и се чувстваше комфортно, когато беше гол, но ако майка му влезеше внезапно, можеше да се получи нелепа ситуация. От време на време Джоана правеше внезапни проверки, за да се увери, че той наистина се беше върнал от Необятното.
— Добри новини, но в същото време лоши новини, нещо такова. — Келда се изтърколи от леглото, за да му подаде тениската. Тя беше мръсна, нахлузила една смачкана тениска, с мръсни черни дънки и чорапи на петна.
Фреди направи гримаса, мислейки за чистите си чаршафи.
Келда направи едно йога разтягане, явяващо се обратно на гмуркащ се лебед, с ръце, прибрани към гърдите й в молитвена поза.
— Добри новини! Намерихме тризъбеца. Лоша новина: Джормунгандер го държи.
Глава 35
Сложи пръстен
Тъкмо бяха седнали на масата във френския ресторант, когато Ингрид забеляза платинена халка около безимения пръст на Хъдсън.
— Хъдсън, не си ми казал!
— Искахме да бъде изненада! — засмя се той, като държеше ръката на Скот. Двамата обичаха да се шегуват с това, че не изглеждат толкова като истинска двойка, колкото като хомосексуални близнаци, въпреки че Скот беше наполовина кореец. Той също беше педантично облечен като Хъдсън и притежаваше обаятелен момчешки чар. — Смятахме да изчакаме десерта, за да направим съобщението, защото не искахме по време на цялата вечер да говорим само за нас.
Въпреки това, след като го бяха обявили толкова рано, неизбежно щеше да се говори само за тях през цялото време. Но Ингрид нямаше нищо против.
Тя и Мат бяха на двойна среща с Хъдсън и Скот. Мат беше резервирал маса до прозореца, откъде имаха гледка към морето и плажа.
— Почакай! — каза Ингрид уплашено. — Не сте се оженили, без да ми кажете, нали? Не може да сте го направили!
— Разбира се, че не. Скот просто не разбра въпроса. Сватбените халки са златни. Ще ги сложим върху тези. Ясно?
— Поздравления! — каза Мат и стана, за да прегърне Скот, който седеше до него. Той се усмихна и се надигна, за да приеме прегръдката, докато Ингрид притискаше Хъдсън към себе си. Мат вдигна ръка към сервитьора и поръча бутилка шампанско. Когато го донесоха на масата, всички вдигнаха наздравица.
— За щастливата двойка! — каза Мат.
— За нашите приятели — каза Ингрид и очите й заблестяха.
Докато Хъдсън и Скот се прегръщаха през чашите си, Ингрид се обърна към Мат и докосна крака му под масата. Той пусна ръката си под полата й. Нежното докосване я накара да настръхне. Чувстваше как бузите й почервеняват и отпи глътка от шампанското, за да успокои нервите си.
— Е, имате ли някакви планове?
— Мислим да е през май — обади се Хъдсън.
— Уау, толкова скоро! Това е страхотно! — каза Ингрид и се намести на стола си.
— И разбира се, за мен ще бъде чест, ако ти си моята шаферка — каза Хъдсън с пленителна усмивка.