Той се намръщи така, сякаш се опитваше да не се разсмее. После погледна въпросително към Мърси.
— Престъпление? — попита тя.
— Латинска дума, която означава „злина, вреда или вещерство“.
— Гуди Браун — да, тя наистина притежава свръхестествена сила — каза Мърси. — Може да носи по няколко чувала с брашно наведнъж.
Жените в залата отново се разсмяха.
Съдията се усмихна подигравателно.
— Нещо друго? — попита той.
— Един път, с една друга слугиня от домакинството на Пътнам — там, където работя в момента — Фрея, посетихме Гуди Браун и тя ни излъга. Опита се да ни измами, докато правехме бартер за брашно. Беше добавила камъни, за да придадат тежест на чувалите с брашно. Наистина го беше направила. Тя е много алчна. Видях това, докато работех за нея.
— Следващият свидетел! — извика съдията, като прекъсна Мърси и погледна към документите пред себе си.
Мърси беше изведена и Фрея пристъпи напред. За разлика от Мърси, Фрея не искаше да обвинява никого. В селото имаше достатъчно много заядливи хора и тя със сигурност не искаше да си навлича неприятности или да става причина за кървави свади и разправии между тях. Да, според нея Гуди Браун наистина лъжеше за сливите. Но Фрея знаеше също така, че Гуди Браун не беше вещица — много силно и опасно обвинение, което се наказваше с примка. Ако някой тук беше вещица, то това беше самата Фрея — и тя си спомни какво се беше случило с разбитото масло и с метлата. Тази мисъл накара бузите й да почервенеят, когато я призоваха да се закълне.
— Какво доказателство може да представи този свидетел? — попита съдията.
Фрея сви рамене, а бузите й бяха с цвета на червенокосите й къдрици, които падаха извън шапката й. Слънчевите лъчи нахлуваха от прозорците и Фрея почувства, че й става горещо. В претъпканата зала ставаше все по-задушно и от натрапчивия мирис на одеколон Фрея чувстваше, че не може да диша.
— Има ли нещо, което да доказва, че Гуди Браун наема вещици на работа? Например, виждали ли сте как тя заговорничи с дявола? — попита съдията.
— Не съм видяла подобно нещо — отвърна му тя.
Томас наведе глава, смутен от поведението на слугините си. Да ги доведе тук беше пълна загуба на време за всички. Явно момичетата не бяха от особена полза за разрешаването на случая.
Съдията, прагматичен и далновиден мъж, не беше напълно безразличен към изслушването на свидетелите и определено изпитваше задоволство от развенчаването на фантасмагоричните идеи на местното население.
— Бих искал да призова мой собствен свидетел — заяви той, докато Фрея беше придружавана до мястото си.
— Мистър Натаниел Брукс, моля станете и пристъпете напред.
Вдигна се страхотна врява в залата, когато един висок младеж излезе напред. Той се приближи с големи и уверени крачки, с шапка в ръка и застана спокойно и самоуверено пред съдията. Абаносово черната му коса падаше върху раменете, а изумрудените му очи отразяваха слънчевата светлина.
— Моля, кажете на съда къде живеете — каза търговецът на подправки.
— В момента живея в селището Салем с моя чичо, който е вдовец и се нуждае от помощ във фермата — каза младежът. — Не съм тук от много време. — И той се усмихна, като печелеше време, и огледа хората в залата. За един кратък миг срещна очите на Фрея. Тя беше разтърсена от втренчения му поглед. Но също толкова бързо, той извърна поглед към съдията.
— Сега, мистър Брукс, къде бяхте в сряда следобед на 26-ти юни 1690 г.? Спомняте ли си?
— Защо? Да, помня. Бях на пазар и си купих сливов пай.
Наблюдателите зяпнаха от учудване.
— Аз много обичам сливов пай и исках да купя един за вечеря — продължи младежът.
Хората в залата се засмяха.
— А свидетелят вижда ли сега в залата жената, от която е купил този пай? Тя тук ли е?
— Да, тук е — каза младежът и посочи Гуди Браун. — Това е тя. Нейният пай купих.
Зрителите се наклониха напред, като си шепнеха и тръпнеха в очакване какво ще се случи след това. Съдията също мълчеше и така създаваше допълнително напрежение. Накрая проговори:
— И Вие, Мистър Брукс, изядохте ли пая?
— Да — каза младият мъж с усмивка. — Да, сър, още същата вечер го изядох за десерт.
Всички се наведоха още по-напред.
— И как, Вие, Натаниел Брукс, бихте описали пая?
Натаниел погледна към хората в редиците, като печелеше време. Погледът му срещна този на Фрея и очите им се затвориха едновременно. Той се усмихна. Тя също се усмихна и бузите и порозовяха.
Съдията прочисти гърлото си.
— Натаниел Брукс? Бихте ли отговорили ясно на въпроса? Как ви се стори сливовият пай?