— Тук стигаш до края и после просто скачаш! — Той му намигна изпод филцовата си шапка от 1940 г.
— Кой идва с мен? — попита Фреди.
Елфите го погледнаха втренчено. Свен се прозя широко.
— Скапан съм.
— Трябва да се преоблека за вечеря — промърмори Келда под маската.
Вал вдигна рамене.
— Не мога да понасям Джормунгандер. Изнервя ме.
— Децата имат вирусно заболяване — добави Ирдик, докато гледаше ноктите си.
Ниф изсумтя с отвращение.
— Вие сте група страхливци! Аз ще дойда, Фреди!
Фреди я потупа по главата.
— Добре, но не взимай боата със себе си, ако може. — Погледна към Келда и каза: — Свали маската и ми я дай.
Келда я махна и я хвърли към него.
Той хвана Ниф за ръката и заедно минаха през портала.
Глава 38
Плъзгане по линията на времето
Ингрид се качи по стълбите до стаята си. Любимците й се свлякоха от леглото и обгърнаха краката й, за да я поздравят. Зигфрид потърка козината си в крака й като сумтеше. Оскар погледна нагоре към нея с тъжни очи, а Бъстър хленчеше в краката й.
— Здравейте, тиквички! — Тя хвърли книгите на леглото си, за да си поиграе малко с тях, преди да отиде да си вземе душ. Една от книгите се отвори и нещо в страницата привлече вниманието й. Вгледа се по-внимателно, след това я вдигна и изтича към кабинета на майка си.
— Мамо! — Ингрид държеше книгата високо в ръката си, все едно призоваваше някого. Клатеше глава, сякаш не можеше да говори и лицето й беше пребледняло.
— Скъпа, какво има?
Тя подаде на Джоана книгата с отворената страница. Имаше списък, който беше озаглавен: „ХОРАТА, КОИТО БЯХА ОБЕСЕНИ В САЛЕМ ЗАРАДИ МАГЬОСНИЧЕСТВО ПРЕЗ 1692 ГОДИНА“. Тя никога преди не беше виждала датата, която беше добавена. В този нов списък обесването на жертвите беше започнало на 10-ти юни — това беше първата дата, на която беше обесена Бриджит Бошан. Но между 10-ти юни и следващата дата, 19-ти юли, когато бяха обесени още пет човека в Галоус Хил, беше добавена напълно нова дата — 13-ти юни.
— Виж какво се казва точно тук — добавени са две нови имена. Никога не съм чувала за тях преди.
— Фрея Бошан — прошепна Джоана. — Фрея е била обесена!
— Не, виж!
Майка и дъщеря се взираха в списъка, докато името не започна да избледнява. Накрая списъкът се върна в първоначалния си оригинален вариант и без никакви промени. Деветнадесет обесени и един човек, принуден да се самоубие. Името на Фрея не беше там. Списъкът преминаваше пред очите им, променяше се, имената изчезваха и после се появяваха отново, докато най-накрая успяха да възстановят оригиналния документ. Фрея Бошан беше обесена на 19-ти юни.
Ингрид беше абсолютно убедена, че датата беше 13-ти юни. Изчезна толкова бързо, че вече не беше сигурна в това, което си мислеше, че е видяла.
— Какво става? — прошепна Ингрид. — Защо се промени?
Джоана взе книгата от Ингрид и я остави на бюрото си — ръцете й трепереха. След това се обърна към най-голямата си дъщеря.
— Помниш ли кога се срещнахме с оракула в града?
— Да, ти каза, че не е било много полезно!
— Не е точно така. Той наистина не можа да ни помогне, но…
Джоана й разказа какво беше казал оракулът — как линията на времето се колебаеше и изкривяваше и ако Фрея умреше, докато порталите са затворени, трябваше да остане завинаги в долната земя, при мъртвите.
Ингрид се свлече във фотьойла.
— Не — прошепна тя. — Не!
— Но всичко засега е наред. Смъртта й още не е настъпила. Виждаш ли? Затова мастилото се променя. Това означава, че все още нищо не се е случило. Само съществува възможност това да стане. Значи е жива, Ингрид! И ние имаме надежда. Баща ти отиде да види… чичо Арт. Той може да ни помогне. Той ще ни помогне!
— А ако не стане?
— Ако не стане… — Джоана плътно сгъна ръбовете на книгата — … ами, ще се върнем пак на моста от момента, в който го напуснахме.
Глава 39
Синът на Трикстър
Ниф сложи ръка на вратата и прошепна древната дума, с която можеше да я отвори. Вратата подаде, като се люлееше в сумрака. Фреди натъпка маската в предния джоб на суитчъра си. Ниф повдигна подгъва на наметалото си и двамата заедно стъпиха от другата страна.
Озоваха се в гъста гора. Капки роса се стичаха по тревата, листата блестяха на слънчевата светлина като малки перли.
— От тук! — каза Ниф и го поведе по една пътека към празното пространство.
Фреди обясни плана си за връщането на тризъбеца, докато си проправяха път напред.
— Зная, че не е кой знае какво и може да се наложи да излетим много бързо след това — добави той. — Знаеш какъв е Джормунгандер. Никога не знаеш какво да очакваш от него.