Чуваха звуците на щурците, цикадите и скакалците, но едновременно с това и квакането на жабите и стряскащия писък на един бухал, кацнал над плевнята. Въздухът беше тежък и плътен, наситен с миризма на влажна, богата почва, гъби и прясна трева, която шумолеше под краката им. Огромни корени се извиваха по земята около тях. Най-накрая стигнаха до дървото, което пазеше пътеката между световете.
Фреди се хвана за един корен и се залюля над празното пространство. Взираше се в бездната под себе си. Долу виждаше нещо, което приличаше на плаващи бели светлини, разпръскващи се в тъмнината.
— Ето че пристигнахме — каза той, като се дръпна назад, а Ниф нервно кимна с глава.
Фреди извади маската от джоба си и я сложи на главата си, като се надяваше планът му да успее. Хвана малката ръка на феята и двамата скочиха заедно в бездната.
Падаха настрани и се вдигаха нагоре доста бързо. Това стремглаво пътуване продължи известно време и докато се въртяха, накрая вече нито един от тях не можеше да определи посоката, в която се движеха. Краят на междинния свят беше някъде по средата. Там, където беше извършена кражбата, мястото на здрача, точно преди Необятното, преди Хелхайм и преди Бездната.
През процепите на маската Фреди видя огромните отворени челюсти на Джормунгандер. Черната отрова, която покриваше зъбите му, изригна в празното пространство, докато съскаше. Ирдик беше прав за лошия дъх в устата му — зловонното дихание се носеше към Фреди с мирис на вкиснало, развалено месо и лук.
Зад главата на Джормунгандер, малко встрани, той видя любимия си златен тризъбец, който се люлееше сред бели светлини. Ниф надникна иззад една от люспите на Джормунгандер, където се беше скрила и наблюдаваше.
Джормунгандер се прозя.
— Добър опит, Фрир! — Говореше бавно и провлечено и внимателно подбираше думите си, като натъртваше на произношението на „с“.
— Трой се опита с маската на глава на вол да ме излъже един път. Направи ме на глупак. Сега срам за теб да се пробваш да ме излъжеш за втори път!
Драконът на Мидгард говореше толкова бавно, че трябваше да го изчака да довърши изречението си.
Джормунгандер се усмихна.
Фреди не беше забравил историята и дори я използваше, за да му помогне. Някога, когато светът още беше млад и Асгард не беше разрушен, Тор и гигантът Хаймир бяха опитали да заловят Джормунгандер, като използваха примамка с маска на волска глава. Тор беше хванал морския дракон с говежда примамка, но ужасен от чудовището, Хаймир беше прерязал кордата и беше освободил дракона. Фреди се надяваше, че Джормунгандер ще се зарадва, че този път не се е хванал в същия капан. Играеше си със суетата му, за да го подведе към фалшива самоувереност, така че да се опита да преговаря за гатанка срещу тризъбеца. Гатанките на дракона бяха доста лесни за решаване, но дори и нещата да се влошаха, Ниф щеше да грабне тризъбеца, докато Фреди задържаше Джормунгандер. Тя беше резервният му план.
Той свали маската от главата си, което беше сигнал за Ниф да остане скрита, но освен това тя трябваше да се готви за вариант две.
— Е, как разбра, че аз съм под маската? — попита Фреди, докато разглеждаше ноктите си.
— Добре, знаех, че рано или късно ще се появиш. В крайна сметка тризъбецът ти е при мен — усмихна се Джормунгандер. Морският дракон обърна главата си точно когато малката елфка се скриваше. Той се обърна към Фреди.
— Обикновено нямам много посетители тук. Искаш го, нали? — попита драконът и очите му заблестяха.
Фреди сви примирено рамене.
— Да, искам го…
— Да ти предложа гатанка? Ако отговориш правилно, ще ти дам тризъбеца. Не е нещо, което ми трябва. Просто го държа тук като залог, защото ми е скучно.
— Не зная — каза Фреди. — Твоите гатанки са доста умни, приятелю. Какво ще кажеш да се преборим за него? — Фреди прокара пръсти през косата си, докато изследваше ръката си и опитваше мускулите си.
— Не, не, не! Не съм в настроение — каза Джормунгандер. — Имам една добра гатанка за теб. Хайде!
Фреди отмести очи от ръката си.
— Добре! Ще опитам.
Джормунгандер примигна щастливо.
— И така, моят баща…
— Имаш предвид Локи — каза Фреди.
— Да, Локи, моят баща — отговори драконът. Обичаше да вмъква името на Локи по време на разговор винаги, когато можеше, защото се гордееше с потеклото си от Асгард. — Но това не е цялата загадка. Още не съм свършил.
Фреди се усмихна.