— О, съжалявам, Джормунгандер. Продължавай, а после…
— Така че моят баща казва: „Нямам братя и сестри“ — продължи той.
— Но той има поне един брат! — каза Фреди.
— Заради гатанката си представи, че няма — каза Джормунгандер, леко ядосан. — И докато я решаваш, си представи, че нямам роднини. Аз мразя роднините си и съм ги забравил отдавна. Те не съществуват! — усмихна се широко той.
— Добре — каза Фреди. — Локи няма роднини, както и ти нямаш. Разбрано!
— Страхотно! — каза Джормунгандер. — Така, Локи казва "нямам братя и сестри, но този баща на този бог е син на моя баща". Кой е богът?
Фреди присви очи и го погледна.
— Тоест аз отговарям на загадката на Локи?
— Да! — усмихна се драконът.
— Не усложняваш ли прекалено много нещата?
— Може би — усмихна се подигравателно Джормунгандер.
— Дааа, това наистина е трудно. Колко време ти отне да го измислиш? — попита Фреди и забеляза Ниф, която подаде глава. Той се почеса по главата, за да й даде знак да остане скрита.
Джормунгандер се засмя.
— Като преди пет секунди, нали?
— Хм — каза Фреди — наистина ли ще си взема тризъбеца, ако отговоря правилно?
Драконът поклати глава.
— Да!
Фреди се усмихна.
— Добре тогава, мисля, че зная кой е верният отговор. Но все пак не съм напълно сигурен.
Драконът ближеше люспите си, а Фреди захапа пръста си, преструвайки се, че още мисли. Осъзнаваше, че драконът всъщност е много самотен и затова се опитваше да разшири своята компания. Беше тъжно. Самата гатанка беше толкова нарцистична и отговорът й беше толкова очевиден, че Фреди я разгада веднага. Локи казваше: Бащата на този бог е син на моя баща. Кой е богът? Една гатанка, която се въртеше в кръг — от Джормунгандер до Локи и Один. Локи баща на Джормунгандер, а Один — баща на Локи. Значи богът е Джормунгандер.
— Отговорът си ти, Джормунгандер.
Драконът примигна към Фреди.
— Това ли е отговорът ти?
— Да, това е правилният отговор. Сега, тризъбеца, моля.
Драконът изсъска. Не обичаше да губи в любимата си игра.
Фреди започна да отстъпва назад. Дръпна ухото си, за да даде знак на Ниф да вземе тризъбеца, докато привличаше вниманието на Джормунгандер върху себе си.
Но феята имаше проблеми с ориентирането в празното пространство, а и балната й рокля изобщо не й помагаше заради дългите поли, които висяха около нея. Тя изпусна целта.
— Тризъбецът, моля! Няма да моля повече! — заплашително каза Фреди.
— Вземи си го — разсмя се Джормунгандер. С един замах на опашката си запрати Ниф в празното пространство, а след това се обърна към Фреди и челюстите му се разтвориха.
Фреди го блъсна силно и взе тризъбеца си. Той пасна в ръката му идеално и се зареди със сила, когато беше при истинския си собственик. Фреди Бошан вече беше могъщият бог Фрир, бог на слънцето и небето. Могъщ и блестящ в дрехите си, той се върна към истинската си същност и наддаде вик, докато скачаше срещу дракона. Тризъбецът му светеше силно, когато изтръгна сърцето му.
Последва оглушителна експлозия и ослепителна светлина, докато накрая всичко потъна в мрак.
Глава 40
Богинята майка
Тя беше излъгала дъщеря си и съпруга си. Не понасяше сбогуванията и се надяваше да разберат, че това беше най-добрият начин. Все още беше студено сутринта, докато слънцето изгряваше на изток и разсейваше мъглата, в която беше потънал Норт Хемптън. Погледна над високите треви, скали и пясъци под доковете. Слънчевата светлина се отразяваше във водата. Вляво островът на Гарднър все още беше забулен в мъгла.
Джоана знаеше, че трябва да действа сега, преди да са открили какво си беше наумила. Беше уверена, че братът на Норман не можеше да им помогне. Нямаше начин времето да се поправи, когато един път вече е било променено. Единственото решение беше това, което оракулът беше предложил.
— Има начин да бъде спряно всичко това и да спасите дъщеря си от сигурна смърт. Но това изисква жертва. Склонни ли сте на това? — беше попитал оракулът.
Живот за живот. Смърт за смърт.
Разбира се, че бяха съгласни да направят всичко, за да спасят дъщеря си. На връщане с влака към Норт Хемптън Норман беше заявил, че той ще изпълни условието на оракула. Щеше да се жертва, за да живее Фрея. „Аз ще го направя!“ — беше казал той. Джоана знаеше, че няма смисъл да спори с него, за да го разубеди, нито да го накара да потърсят друго алтернативно решение, затова го изпрати да види брат си поне още веднъж. Защото имаше нужда само от една жертва — нейната.