Време в бутилка
Салем, Норт Хемптън
Минало и настояще
Глава 41
Приятел на семейството
Докато мислеше за Фрея през цялото време, Ингрид не можеше да се съсредоточи върху нищо друго и не знаеше какво може да направи, за да спаси сестра си. Беше тринадесетият рожден ден на Маги и те с Мат бяха решили да заведат момичето в града, за да гледат „Сомнамбулите“ този следобед. Това не беше точно театрална пиеса, а по-скоро като изживяване — сцените бяха разположени на пет етажа от една голяма сграда с изглед към река Хъдсън, а действията се развиваха паралелно на всички етажи, докато зрителите се разхождаха по етажите, за да сглобят цялата история. Таймс беше определил представлението като „буреносна, зашеметяваща амалгама от Бурята на Шекспир и Омагьосаните на Хичкок“. Ингрид се вълнуваше, защото участваше в празненството за рождения ден на Маги.
Мат вече беше дошъл, за да я вземе и я чакаше във фоайето долу. Тя обу черните си обувки и слезе по стълбите точно когато на вратата се звънна втори път.
— Аз ще отворя — каза той и отвори. — О, здрасти, приятел.
Мат се облегна на рамката като препречваше пътя му навътре. Трой Оувърбрук стоеше на вратата с притеснено изражение.
— Може ли да вляза? — попита той.
— Закъсняваме, точно щяхме да тръгваме — каза той хладно.
— Ингрид? — извика Трой. — Много съжалявам, но наистина е важно…
— Мат, може ли — помоли тя Мат да се отдръпне. Неохотно той отстъпи встрани и пусна Трой да влезе.
— Може ли да говоря с теб насаме? — попита умоляващо Трой.
— Всичко, което искаш да й кажеш, можеш да кажеш пред мен — каза Мат. Той се държеше собственически към нея и за миг Ингрид се изплаши, че отново ще я шляпне отзад. Въпреки това, трябваше да си признае, че й беше харесало.
Ингрид кимна.
— Всичко е наред.
— Става дума за семейството ти — каза Трой.
— Какво знаеш за семейството й? — прекъсна го Мат.
— Виж, Мат, Трой е един от нас…
— Един от вас! — подигравателно каза Мат. — Не ми прилича на вещица.
Трой скръсти ръце, мускулите и бицепсите му изпъкнаха под суитчъра с морски мотив.
— Добре, аз лично предпочитам термина „магьосник“ — отвърна той.
Мат изсумтя.
— Какво има, Трой? — попита тя.
— Помниш Вал, нали?
— Имаш предвид един от елфите ли? — каза Ингрид и погледна към Мат. Той знаеше всичко за елфите, защото ги беше арестувал и след това освобождавал за няколко престъпления. Както и останалите членове на семейство Бошан, той също се беше привързал към тях.
— Добре, Вал дойде при мен тази сутрин и ми каза, че са открили тризъбеца на Фреди. Намерили са го някъде на Жълтия павиран път, но не могли да го донесат и Фреди отишъл да си го вземе, като единствено Ниф е тръгнала с него.
— Така че трябва да отидем и да спасим Фреди? — попита тя.
— Не, Фрея.
— Фрея? — изненада се Ингрид.
— Порталите отново са отворени. Според Вал, може би това е станало заради връщането на тризъбеца. Имало е голяма експлозия на края на света, което значи, че по някакъв начин Фреди е успял да си го върне, защото само той може да разполага със силата му — обясни Трой.
Ингрид седна, за да осмисли новината.
— Къде е Фреди сега?
— Някъде долу в Бездната. Вал каза, че всички са тръгнали да го търсят, за да се уверят, че е добре. Изглежда, че се чувстват доста виновни, че не са отишли с него, но след като порталите отново са отворени, би трябвало да е добре. Лесно би могъл да се върне обратно тук.
Тя кимна.
— Виж, нямаме много време — не знаем колко дълго ще са отворени и затова трябва да тръгваме.
— Да тръгвате? Къде? — попита Мат.
— Назад във времето, за да спасим Фрея, разбира се, и да я доведем обратно тук — каза Трой, сякаш това беше най-очевидното нещо на света.
— Заминавате? — каза Мат и се обърна към Ингрид.
Тя стоеше и нервно мачкаше колана на шлифера си.
— Трябва да тръгвам. Това не може да чака. Порталите може да се затворят отново и тогава ще загубим Фрея завинаги — каза тя и си спомни какво й беше казала майка й последния път.
— Ти заминаваш с него? — Мат вдигна брадичката си и погледна към Трой.
Трой се опита да изглежда по-малък. Сви раменете си и събра ръцете си.
Ингрид дръпна Мат настрани.
— Казах ти, Трой и аз сме само приятели — прошепна тя. Не можеше да повярва, че се караха пред Трой. Чувстваше се унижена, но осъзнаваше, че поставя Мат в ужасна ситуация. Не искаше да му причинява това.