Раменете на Мат се отпуснаха.
Трой погледна към двамата и каза:
— Ще изчакам отвън. Кажи ми какво решаваш, Ерда.
Те наблюдаваха как той излиза от стаята и изчакаха да чуят звука от затварянето на входната врата.
— Как те нарече той? — попита Мат.
— Ерда. Това е истинското ми име — каза тя.
— И никога не си ми казвала?
— Не мислех, че е важно.
— За мен е важно — каза Мат и изглеждаше наранен. — Искам да зная всичко за теб, Ингрид.
— Обещавам, ще ти разкажа. Но точно сега трябва да отида и да спася сестра си, Мат. Искам да я видя отново. Не искам да умре. Трябва да разбереш! Не става дума за Трой. Става дума за това да върнем Фрея обратно.
— Разбира се, знам. Просто… не толкова за рождения ден на Маги, а по-скоро, защото искам да ти помогна. Искам да дойда с теб през тези портали или каквото и да е там. И зная, че няма да ми позволиш. Аз те приех в живота си, но ти няма да ме допуснеш в своя.
Те се взираха мълчаливо един в друг. Ингрид осъзна, че това, което той казваше, беше напълно вярно. Тя го беше изолирала от тази страна на живота си.
— Иска ми се да можеше — прошепна тя. — Но…
— Може да не съм магьосник или каквото и да е там, но съм опитен полицай и детектив — каза той и лека усмивка се появи в ъгълчетата на устните му.
— Но тогава кой ще заведе Маги на "Четирите сезона" в театъра? — попита тя, когато го прегърна силно.
Глава 42
Черната вдовица
В просъница Фрея изгони мравката, която лазеше по бузата й. Вятърът полъхваше леко в косите й. Тя почувства как Килиан — или Джеймс, както се наричаше в този живот, се размърда до нея. Бяха напуснали Салем предишната нощ и се бяха скрили в гората, защото никой нямаше да им предложи подслон. Всички мислеха, че са болни от шарка. След това, което се беше случило с Мърси, не беше възможно да са отново заедно. Беше твърде рисковано и опасно. Тя беше далеч от вкъщи, далеч от безопасността и лежеше в гората с истинската си любов, но все още бяха в опасност. Тя се сгуши по-близо до Джеймс, мечтаейки за дома си край морето. В съня си виждаше майка си, която се носи във водите на океана. Изглеждаше, че Джоана се дави и Фрея изпита внезапно чувство на страх. Тя направи гримаса, дочувайки шума на разбиващите се вълни на брега.
Вълни, разбиващи се в скалите.
Не, това беше различен звук…
Клони, които се чупеха под нечии крака…
Стъпки!
Тя отвори очи и се опита да изкрещи, но беше твърде късно. Бяха ги открили!
Китките й бяха рязко издърпани напред. Бяха в клопка — обградени от група въоръжени мъже, стражи и шерифи, изпратени от Томас Пътнам, за да му върнат обратно собствеността. Радваше се, че този път беше напълно облечена, въпреки че от начина, по който мъжете я оглеждаха, изпитваше чувството, че е гола.
— Джеймс! — извика тя, борейки се срещу мъжете, които я държаха здраво и я притискаха до себе си, за да почувстват тялото й.
Цялата група трябваше да се намеси, за да го укроти. Джеймс се биеше невероятно, но както и при нея магията беше неизползваема в този случай. В крайна сметка броят им ставаше все по-голям и накрая той беше окован с белезници, а част от лицето му беше в рани от битката. Тя нямаше да се разплаче и да им покаже колко бяха уплашени. Джеймс стоеше мълчаливо докато шерифът обявяваше ареста им.
— Фрея Бошан, обвинена сте в прелюбодеяние и вещерство. С последното сте тормозили Ан Пътнам-младша, Ан Пътнам-старша и Мърси Люис в дома на Томас Пътнам. Също така сте обвинена в правене на магия за смърт на вашия съпруг, Натаниел Брукс. Джеймс Брустър, вие сте обвинен в кражба на кон, прелюбодейство и заговор с вещица за смъртта на Натаниел Брукс.
— Прелюбодейство? — каза Фрея. — Как може да ме обвинявате в изневяра, когато аз никога не съм се омъжвала за него? И какво ми казвате, че Натаниел Брукс е мъртъв?
— Била сте омъжена чрез пълномощник — обясни шерифът, — малко преди мистър Брукс да бъде намерен мъртъв в леглото си.
— Значи, аз съм вдовица.
— И то богата! — каза Джеймс.
— Много лошо, че няма да живеете достатъчно дълго, за да се порадвате на богатството си — засмя се единият от стражарите.
— Какво ще се случи, когато умра? Кой ще вземе земята? — попита Фрея.
— Вашият предишен покровител, разбира се — каза шерифът.
Чрез брака на Фрея, смъртта на съпруга й и този арест Томас Пътнам скоро щеше да се превърне в един от най-богатите земевладелци в град Салем.
Глава 43
Разклонение на пътя
— Остави ме! — Някой разтърсваше Фреди точно когато всичко, което искаше, беше да се наспи. Главата му бумтеше така, сякаш някой го беше ударил със стоманена бухалка. Чуваше дразнещ и бръмчащ звук, сякаш бяха включени флуоресцентни лампи. Силен блясък притисна очите му. Покри главата си с ръце и се опита да накара звука да изчезне. Какво се беше случило? Дали пак се бяха напили с Трой в „Норт Ин“? Обърна се на една страна и се сви на кълбо. По-късно щеше да се опита да възстанови снощните събития, когато можеше да мисли.