— Стани и заблести, Бог на слънцето! — чу се тътнещ глас.
— Ставай! — От всички страни започнаха да го дърпат ръце.
— Колко е часът? — попита и отвори замаяно очите си. Около него имаше група елфи. — Какво правите тук, махайте се!
Обърна се на една страна и видя, че се намира в болнично легло. Стаята беше безцветна и застинала като в черно-бяла фотография. Със сигурност това не беше XXI век, а беше някаква друга ера. Какво ставаше? Къде беше? Това не му приличаше на нито едно място в Норт Хемптън.
Изправи се и неохотно се огледа. Редици от легла с черни метални рамки, всяко от тях с по две възглавници, чисти бели чаршафи, изпънати така, че да илюстрират термина болнични ъгли, и сгънато сиво одеяло. Плъзна погледа си по протежение на стаята. Беше отделена с прозорец, през който нахлуваше бяла луминесцентна светлина. Големи лампи във формата на глобуси висяха от високия таван и не се използваха за нищо, освен да се пълнят с мъртви насекоми. Сивият мраморен под блестеше, отразявайки острата светлина. И тогава чу ниско бучене, което идваше сякаш от нищото.
— Пфу! — каза Вал. — Притеснявахме се за теб. Имаш ли нужда от нещо, Фреди? — гласът му отекна болезнено в главата му.
Ниф седна до него и сложи ръката си на рамото му. Косата й беше наелектризирана. Имаше черни петна от дим по цялото си лице, бялата й ръкавица беше почерняла, а зеленото й наметало беше разкъсано и раздърпано.
— Какво се е случило с теб? — попита учудено Фреди и внезапно осъзна, че и той изглежда точно по същия начин. Дънките му бяха мръсни, а тениската — скъсана. Вдигна ръкав към носа си — миришеше на омекотител с ухание на цветя.
В този момент всичко се върна в съзнанието му. Минаването през портала на „Феър Хейвън“ надолу по Жълтия павиран път до дъното на света. Срещата с дракона и връщането на тризъбеца. Беше убил дракона и след това дойде експлозията.
— Къде сме? — успя да попита той.
Ирдик седна до него и намести черната си филцова шапка.
— В една станция за чакащи на Жълтия павиран път. Като в нищото. Затова и атмосферата е такава — няма цветове. Нито тук, нито където и другаде да отидеш, ако разбираш какво имам предвид.
Келда седна от другата му страна, опитвайки се да отвори капачката на една бутилка вода.
— Ти и Ниф се забавихте много дълго и затова започнахме да ви търсим. Слязохме долу в убежището на Джормунгандер, но там нямаше нищо. Само купчина кости, люспи и пепел. Започнахме да копаем и те открихме, затрупан под целия този боклук. Добре си се справил с него, между другото. Той беше ужасна напаст.
— И те докарахме тук, за да се възстановиш — каза самодоволно Свен. — Добре дошъл!
— Добре ли си, Ниф? — попита Фреди.
— Да — каза уморено елфът. — Добре съм.
Фреди се усмихна.
— А тризъбецът?
— Нямаше го — отвърна Идрик и сви рамене. — Търсихме, но…
— Но аз го държах и го използвах!
— Знаем, приятел, но го нямаше.
Фреди изрече едно проклятие. Имаше нужда от чист въздух. В болничната стая беше задушно и миришеше на формалдехид. Избута елфите настрана и се опита да се протегне. — Отворете един прозорец!
— Недей! — каза Свен — За миг може да изпаднеш във вечен сън. Въздухът е наситен с отровата на дракона — последното му издихание. Но донесохме и добри новини. Каквото и да си направил долу, то по някакъв начин е отворило времевите портали отново. Или е това, или Мъртвите са се вдигнали на бунт. Както те казват, това е друга история, но нещо наистина се случва около порталите.
— О, и ние върнахме обратно силите си — добави Ирдик. — Не го ли чувстваш?
Фреди се протегна.
— Да, почувствах го, когато държах тризъбеца си отново. Но точно сега се чувствам като развалина.
Той вдигна ръка към слепоочието си, започна да го разтрива и изохка.
Ниф му подаде бутилката с вода.
— Пий!
Фреди въздъхна, като се опитваше да не мисли за пулсиращата болка в главата си. Изпи водата. Беше леденостудена и вкусна. После примигна, защото главоболието му изчезна мигновено. Явно махмурлукът и убийството на дракон изискваха подходящо лекарство.