— И така, значи порталите са отворени. Какво чакаме тогава? Да тръгваме да върнем Фрея обратно! — каза той.
— Не бързай толкова — каза Свен. — Фрея е добре. Вал изпрати Тор и Ерда да я върнат.
Фреди вдигна вежди. Чудеше се какво ли си мислеше за това приятелят полицай на Ингрид.
— Докато още тъгуваш по тризъбеца си — напомни му Келда — трябва да го намерим. Доста е опасно хей така да се търкаля някъде.
— Унищожи моста, уби Джормунгандер, кой знае какво още може да направи — обади се Ирдик, който продължаваше да върти шапката си и да я подхвърля нагоре, за да я хване после във въздуха. Фреди грабна летящата шапка и я сложи обратно на главата му.
— Не може да е далеч — каза Келда. — Може би просто е бил по-дълбоко. Имам предвид там, долу.
Бездната.
Необятното.
Фреди си спомни картината с убийството на Балдер във „Феър Хейвън“ и осъзна, че би могъл да спаси също и Килиан.
— Добре, тогава хайде да…
Келда го прекъсна, като сложи пръст на устните му. От съседната стая се чу шум. Приличаше на някой, който се влачи по баскетболно игрище и обувките му тракаха по мраморния под.
— Това са сестрите, Феня и Меня — прошепна тя и отвори широко очи. — Близначките обикалят и правят проверка на всеки сто години. Не ги гледай в очите или ще те видят. Скрий се!
Елфите се пъхнаха под леглото, а Фреди се скри под чаршафа, като дръпна одеялото върху себе си, когато чу тракащите обувки да приближават. Беше чувал за Феня и Меня. Те бяха джот-нар, снежни великани. Сега близначките проверяваха стаите в болницата. Чудеше се какво щеше да се случи, ако го видеха.
След разрушаването на моста боговете се бяха разпръснали тук и там по ъглите на Деветте свята във Вселената, а някои, като неговото семейство, бяха хванати в капан в Мидгард. Тези двете явно работеха като медицински сестри, което беше много по-добре, отколкото да бъдат робини в нечий дворец. Това беше всичко, което знаеше за историята на сестрите. Въпреки това, те много хитро бяха измамили крал Фроди да пилее богатството си, докато накрая не остана нищо и техните окови паднаха.
Вратата на стаята се отвори и двете сестри в бели престилки и шапки влязоха в стаята. Носеха малки дъски за писане. Огледаха се наляво и надясно и прекосиха помещението покрай редиците с легла с високо вдигнати глави.
Фреди отмести одеялото и за да не ги погледне в очите, разсеяно се загледа в гърдите им. Покри очите си с чаршафа, докато минаваха покрай леглото му. Когато стигнаха до края на стаята, едната от тях завъртя ключа на лампата и всичко потъна в абсолютен мрак. Бръмчащият звук рязко спря.
Чу се шум от отваряне и затваряне на врата и Фреди и елфите се измъкнаха, за да поемат глътка въздух.
— Чисто ли е? — попита той.
— Да, тръгнаха си и явно са взели всичко със себе си — каза раздразнено Ниф.
Те стояха в нищото — болницата я нямаше, както леглата и мраморния под. Фреди се огледа наоколо. Беше му познато. В крайна сметка някога беше затворен тук за пет хиляди години. Това беше Бездната.
— Добре, какво чакаме, да отиваме да намерим тризъбеца — каза той.
Глава 44
Тежко изпитание
— О, скъпа! Мисля, че пристигнахме.
Ингрид свали копринената шапка и пелерината си, подскачайки от крак на крак в опит да намери по-сухо място в черните си кожени обувки. Беше облекчена да види Трой, който стоеше пред една камениста падина и оглеждаше наоколо, преметнал през ръка тъмното си кожено яке. Заедно с чука, който носеше в ръката си, беше опаковал и два златни слитъка за пътуването им. Като знаеше колко благочестиви претендираха да бъдат Пуританите, не би се изненадал да приемат някой подкуп. В крайна сметка парите бяха над всякакво благочестие.
Един кон я подуши и тя го потупа по врата.
— Коя дата е, мистър кон?
Ненужно е да се споменава, че конят не й отговори.
— Така, дай ми чантата — обърна се Трой към нея. Взе багажа на Ингрид и го скри под купчината сено.
— Не зная дали ловът на вещици в Салем е толкова приятен, но пътуването с теб, скъпа моя мисис Оувърбрук, наистина е! — Той й намигна и се усмихна.
Тя присви очи към него и оправи златния медальон на Фрея, който висеше на врата й. После дръпна качулката на пелерината над очите си. Много ли беше да се надява, че Трой няма да приеме идването й с него като знак за привличане? Заболя я, когато остави Мат там, сам и неспособен да помогне.
Преминаването през порталите предизвикваше болезнено и разкъсващо чувство. Приличаше малко на смяна на часовите пояси при пътуване със самолет и бяха нужни поне няколко дни, за да се свикне. Може би някога пътуването във времето щеше да стане по-удобно и да измести другите видове транспорт. Ингрид се надяваше да не са се отклонили много от точката, до която бяха планирали да стигнат.