Трой изтупа праха от шапката си и те стъпиха на една камениста алея, огряна от бледа светлина. Беше рано сутринта и се носеше хладен бриз с мирис на риба. Ингрид веднага го разпозна, както и алеята.
Бяха дошли на точното място. Това беше град Салем и някога тя беше живяла тук, дори имаше много хубави спомени от пристанището.
Всичко това беше, докато не…
Краката й се подкосиха, докато се насочиха към алеята.
— Добре ли си, мисис Оувърбрук? — попита Трой и обгърна талията й с ръка.
Тя му кимна с благодарност.
Беше обичала този град, докато шерифът не беше дошъл за Фрея и нея и не ги беше изтръгнал от ръцете на Джоана. Ингрид сложи треперещите си ръце на слепоочието и се опита да изхвърли спомените от главата си. Трябваше да продължат напред. Сега беше важно да открият дали са дошли в правилното време, преди датата на обесването на Фрея.
Някъде долу чуха гласове и шумове и тръгнаха по улица Есекс, където имаше тълпа хора, която явно чакаше нещо. Една жена с груби черти посочи към Ингрид.
— Елате и си купете вещерска кукла. Обесете я, като я хванете в примката! — пееше тя, носейки кошница с малки парцалени кукли, облечени в яркочервени корсети и избродирани с конец, увит около врата им. Като червения корсет, който Бриджит Бишоп носела, както се твърди, когато идвала през нощта при мъжете и ги удушавала, спомни си Ингрид.
Сега тя вече знаеше кой ден е. Тези ранобудни хора бяха дошли да свършат по-бързо работата си, защото след това ги очакваше забавление.
Беше 10-ти юни, петък, 1692 година.
В този ден щеше да бъде обесена първата вещица.
— Бриджит Бишоп! — прошепна тя.
— Каретата! — каза Трой. — Явно идва от затвора Лейн. Какво можем да направим, за да спрем това, Ингрид?
— Нищо! — поклати глава тя. Сърцето й се стегна. — Твърде късно!
— Вещица! Вещица! — викаха хората. — Дайте й урок!
— Елате и си купете вещерска кукла. Обесете я като я хванете в примката. Хванете я ето точно тук! — продължаваше да пее уличната продавачка. Една майка купи една за дъщеря си.
Ингрид се опитваше да потисне паниката, която я завладяваше и започваше да стяга гърлото й. Фрея беше някъде тук, но къде? Можеше да бъде обесена, в който и да е ден оттук нататък. Всичко, което можеха да направят, беше да я намерят, колкото се може по-бързо.
Тълпата крещеше радостно. Стана й зле и сграбчи ръката на Трой, който я придърпа към себе си. Тълпата ги буташе към стената. Бриджит Бишоп трябваше да бъде обесена в осем часа сутринта на върха на Галоус Хил.
Бриджит беше горда и интелигентна жена, както я описваше един от обвинителите й „имаше елегантен и ласкаещ маниер на поведение“. Бедната жена беше внимателно избрана да бъде първата осъдена, защото доказателствата затова, че се занимаваше с магии, бяха най-очевидни — с неясно минало и много срещи в съда. Съдиите искаха да си извоюват тази първа победа.
Това беше всичко, което Ингрид знаеше. Преди 12 години Бриджит беше извикана в съда по подозрения, че се занимава с вещерство и беше омагьосала няколко коня, като ги беше превърнала в котки. Въпреки че беше оневинена, нямаше значение. Петното върху репутацията й остана. След това беше призована в съда заради семейна кавга. Лицето й беше жестоко премазано от удари и още един път заради това, че беше нарекла втория си съпруг „стар дявол“ в деня на Сабат. Тя и съпругът й платиха за всички обиди и обвинения, като бяха накарани да стоят един час, опрели гърбовете си един до друг на площада с бележки от техните обвинители, залепени на челата им.
Това вече беше последният процес за Бриджит. Момичетата от Салем — Абигейл Уилямс и Бети Париш, Мърси Люис и Ан Пътнам бяха разказали толкова драматично цялата ситуация, че съдът без колебание издаде присъда. Те изпаднаха в припадъци веднага, след като влязоха в залата и видяха Бриджит. Крещяха как призракът на Бриджит ги е тормозел непрекъснато, хапейки и душейки ги.
Ан се оказа най-остроумна и обвини Бриджит, че я е повредила, карайки я да прави въртящо се колело, носела я е на кол до реката и я е заплашвала да я пусне във водата, докато не се подпише в книгата. Абигейл каза, че е видяла призраци да бродят из залата.
— Ти ни уби! — крещяха те към Бриджит. Мърси Люис също потвърди, че е видяла призраците.
Момичетата бяха безмилостни. Те представиха всичко много преувеличено. Жената силно се смути, когато съдията започна да я разпитва и да й задава объркващи въпроси.