Но Бриджит се държеше достойно. Каза, че никога не е виждала тези момичета. Тя беше от града Салем и дори не беше стъпвала в селището. Защо би искала да нарани момичетата?
Горката Бриджит нямаше нито един приятел, който да свидетелства в нейна полза. Всички съседи казаха, че е вещица. Един мъж я обвини, че е пратила на детето му коварна болест, която го е убила. А мъжете казваха, че призракът й им се е явявал нощем, облечен в червен корсет. Изследването, което членове на журито направиха, показа, че наистина има свръхестествено зърно „между ануса и вагината“. Накрая, имаше и преки доказателства — парцалените кукли, които бяха открити в дома й. Ингрид винаги се беше чудила дали някой не ги беше подхвърлил там.
— Ето, идва! Идва! — Ингрид се обърна. Всичко, което можеше да види, бяха шапки, мръсни дрехи и пелерини. Трой им проби път по-напред и тълпата се отдръпна, за да ги пропусне. Това беше най-лошият й сън и сякаш никога нямаше да се събуди от него.
— Ето я!
— Това е вещицата!
— Вещица! — подхвана отново тълпата. — Обесете вещицата!
Процесията тръгна на запад по улица Есекс. Мъже на коне, съдии, шерифи и полицаи.
Вътре в каруцата тя стоеше права, окована с вериги, високо изправена глава и скръстени пред гърдите ръце. Пронизващите й кафяви очи с тъмни кръгове около тях се взираха някъде над тълпата. Пълните й устни шептяха нещо. Ингрид можеше да каже, че Бриджит беше привлекателна и чувствена жена, но всичко това сега беше изчезнало от нея. Изглеждаше тъжна, мръсна и уморена. Хвърли поглед надолу към тълпата, която я хулеше.
Ингрид разпозна двама ключови играчи от своето минало. Ето отново бяха тук — едрият, мрачен и застрашителен мистър Пътнам, облечен целият в черно, на кон и треперещият преподобен Париш с якичката на расото си, който вървеше след каруцата.
След това се появиха и момичетата, които я бяха обвинили. Бяха някъде между 12 и 17-годишни и явно се чувстваха достатъчно добре след всички страдания, които „вещицата“ им беше причинила, за да бъдат тук. Те си пробиха път през тълпата, като размахваха яростно и обезумяло ръце. Приближиха се до каруцата и се подиграваха на бедната жена в екстаз. Ингрид си ги спомняше от своя собствен процес в селището Салем, когато тя и Фрея бяха обвинени със същите нападки и те също бяха останали без защита от никого. Отговориха по същия начин, както и Бриджит. Защо биха искали да навредят на тези момичета?
— Тя се моли! — отбеляза Ингрид, докато наблюдаваше устните на Бриджит. — Моли се за нас да видим нейната невинност! — Дръпна качулката си по-надолу, за да прикрие сълзите, а Трой остана хладнокръвен. Слънчевата светлина обливаше улицата. Хората в тълпата миришеха на мръсотия и пот. Ако Трой не я държеше, щеше да припадне. Каруцата се приближаваше и тя можеше да чуе думите на момичетата. Всичко беше толкова театрално.
— Получи си го, нали? — каза едно много симпатично момиче, в което Ингрид разпозна Абигейл Уилямс, една от лидерките.
По-голямото момиче със светъл тен на лицето — трябваше да е Мърси Люис — изведнъж изкрещя.
— Изглеждаш ли толкова горда сега? — добави и трето момиче. Ан Пътнам?
Ингрид се смрази.
Те бяха недосегаеми. Чудовища.
Ингрид и Трой бяха безмълвни, докато пристъпваха с процесията зад каруцата надолу по улицата. Какво можеха да кажат или направят? Това беше тяхната история, свързана с кръв и лудост. Малки момичета, които разпространяваха лъжи и сееха зло.
Те вървяха замаяни и шокирани, като жертви, които току-що бяха преживели катастрофа.
— Трябва да се върнем — каза Трой. — Видях достатъчно!
Ингрид гледаше като хипнотизирана. Поклати глава упорито. Все още таеше надежда, че някак можеше да помогне на Бриджит.
— Безполезно е — настоя Трой, но не можеше просто да я остави тук, така че продължи да се движи до нея.
На улица Есекс тъмните къщи бяха почти една до друга, но тълпата зави по Бостън Роуд, където имаше повече пространство. Там къщите бяха разпръснати, за да освободят място за новите големи имения. Продължиха да вървят още около половин миля. Напред, в светлината на влажната сутрин Бриджит погледна надясно към нивите и овощните градини, а после се обърна на другата страна към Саут Ривър. Избягваше да гледа напред, където се виждаше Галоус Хил. Без да се усети, Ингрид сграбчи ръката на Трой.
Докато се изкачваха към хълма, каруцата спря. Пътят беше доста стръмен и каменист, за да продължат нагоре. Бриджит беше свалена долу с оковите и трябваше да извърви пеша останалото разстояние до върха. Тълпата и момичетата й се подиграваха, докато се бореше по хълмистия терен.