Мисис Дилей й хвърли още един поглед над консервата с риба тон.
— Това не е туристически офис. Затова ще слезете надолу по стълбите до шестия етаж. Но след това ще трябва отново да минете през всичко това, през което минахте, и пак ще се върнете тук. Дори съм учтива като Ви казвам това.
Тя отвори консервата с риба, което беше предизвикателство за дългите й нокти.
— Да, така е — призна Джоана. — Наистина не бих искала отново да минавам през всичко това — усмихна й се тя. — О, хайде, мисис Дилей! Не можете ли да ми кажете?
— Ще ме оставите ли на спокойствие, ако Ви кажа?
Джоана й даде дума. Искаше да й каже, че с удоволствие би изяла рибата й.
Мисис Дилей се обърна на стола си. Всеки в кабините пред нея вършеше своята работа и печаташе на клавиатурата пред него.
— Всички тези приготовления се правят заради посещението на богинята на любовта — прошепна тя.
На Джоана й отне малко време, за да асимилира чутото и тогава разбра, че току-що беше направила голям пробив при мисис Дилей. Не, тя не трябваше да й казва за пристигането на дъщеря й Фрея в подземния свят.
Лицето на Джоана почервеня.
— Искам да говоря със сестра си сега.
Глава 48
Алфа момичета
Спукването на зората в понеделник, денят след обесването на Бриджит Бошан, карета с един впрегнат кон откарваше Ингрид и Трой от пристанището на град Салем към селището Салем. Друсаха се по лошия път и Трой дръпна юздите. Конят на име Кураж мина в лек галоп. Пелерината на Ингрид се развяваше от вятъра. Светлината ставаше все по-ярка, а небето — по-синьо, докато слънцето се издигаше над хоризонта.
Отне им доста време да намерят добра цена за златото на Трой и да купят Кураж и каретата. Хората в града ги препращаха от един съмнителен човек на друг. Накрая попаднаха на честен човек, един търговец със златен зъб, мистър Джордж Харт, който ги предупреди да стоят колкото се може по-далеч от задната част на селището.
Ингрид погледна към Трой, който все още беше пребледнял от гледката с обесването. Това ги беше разстроило до дъното на душите им и върна спомени в съзнанието им от онези ужасни времена. А сега Фрея беше осъдена да преживее същото нещо с примката около шията за втори път, освен ако преди това не я намереха. Конят внезапно спря.
Трой дръпна юздите, но Кураж отказваше да продължи напред. Звукът от цикадите се чуваше все по-ясно в клоните на дърветата. Имаше три начина да повикаш приятел, знаеше Ингрид. Единият наподобяваше звука от призрак, другият приличаше на мяукане на котка, а третият — на умиращ плъх.
— Хайде, момче — говореше тя на коня. — Нека не се плашим от звука на няколко насекоми.
Накрая Трой скочи от каретата и дръпна юздите, докато не видя, че е безполезно да продължава да се бори.
Покрай пътя се виждаха няколко ферми. Крави, овце и коне пасяха в тревата. Когато видяха къщите, плътно наредени една до друга, знаеха, че са близо до центъра на селището. Навсякъде имаше момичета — стояха на полето, скупчени на групички по продължение на пътя и гледащи от прозорците — от пет до седемнайсет годишни. Някои от тях ги гледаха безучастно, други съскаха като разярени маймуни, а трети — пълзяха и се търкаляха из тревата по начин, характерен за пияните в таверната Ингерсол в добрите й дни. През площада безцелно вървяха момичета с протегнати напред ръце и олюляваща се походка.
Истерия! Безумие! Зло!
Няколко селяни се опитваха да помогнат, докато други само безучастно гледаха. Ингрид видя трима мъже, които носеха високи шапки и се кръстеха. Тя изтръпна и обърна глава настрани. Помнеше всичко толкова добре!
Забеляза, че голяма част от селяните продължаваха да вършат ежедневните си задължения и не обръщаха никакво внимание на момичетата, които тичаха около тях, а хранеха кокошките и прасетата. Те хвърлиха поглед към Ингрид и Трой, докато минаваха покрай тях, но после се върнаха към работата си.
Местните хора бяха израснали и свикнали с появата на нови, странни хора, които идваха за проповедите в залата за поклонения. Събиранията бяха станали все по-многобройни, а момичетата, които обвиняваха във вещерство все повече и повече и бяха знаменитостите в залата — основните обвинители Абигейл, Мърси и Ан имаха право да присъстват и да вземат участие в съдебните процеси. Малката Бети Париш беше изпратена при роднини с надеждата, че странните й припадъци щяха да изчезнат. Баща й смяташе, че е твърде чувствителна, за да присъства на процесите. Другите обвинени момичета чакаха извън залата по време на процесите, имитиращи виковете и плачовете на момичетата вътре, на които беше позволено да свидетелстват.