Кралица Бийс и Уонабейс, мислеше си Ингрид, докато наблюдаваше момичета, които опъваха лицата си и се въртяха в кръг. Ловът на вещици се беше превърнал в истинска лудост и глупава детска мечта да станеш известен, представяйки се за жертва.
Едно момиче на около 16 години, облечено в яркозелен корсет и жълта блуза, застана пред каретата. Трой рязко дръпна юздите на Кураж. Момичето ги погледна, свали шапката си и започна да върти главата си напред и назад. Шнолата й падна и косите й се разпиляха по лицето. Тя се взираше в тях, а очите й блестяха.
— Тя ми казва, че трябва да сваля шапката си и да въртя главата си, иначе дяволът ще пререже гърлото ми — изкрещя тя. След това избяга към полето, хвърляйки шапката си във въздуха с напълно щастлив вид.
— Е, добре дошли в Салем! — каза Трой.
— Полудяват, нали? — каза Ингрид все още невярваща на видяното. Беше забравила какво е било, за момент дори забрави, че беше живяла тук и беше преминала през всичко това. Някога беше млада вещица в Салем и беше обесена за това престъпление и ето, сега отново се повтаряше същото. Всичко беше започнало като една детска шега и се беше превърнало в истинска истерия, която водеше до смърт. И всеки път — все толкова ужасна. Една лъжа се беше превърнала в истина за много хора. Две момичета се приближиха до каретата от страната на Ингрид. Трой я потупа и им кимна. Когато се обърнаха, тя ги разпозна — две от момичетата, които следваха каруцата с Бриджит и вървяха до преподобния. Изглеждаха напълно нормални, спретнати и добре облечени, въпреки че я гледаха с нездраво любопитство. Ингрид забеляза Абигейл, която се движеше като кралица и пръскаше красота навсякъде — тъмнокафявите й вежди и очи, лъскавата коса, която беше прибрана под шапката й.
По-голямото момиче, Мърси Люис, се приближи.
— Коя сте вие, госпожо? — попита тя.
Беше с руси коси и светло лице, а миглите й бяха толкова бледи, колкото и кожата й. Тя сложи ръка на челото си и Ингрид забеляза белега й.
— Какво се случва тук днес? — попита Ингрид.
Мърси вдигна главата си и огледа Ингрид.
— Аз попитах първа.
— Добре, ако ми отговориш първа, тъй като аз съм по възрастна, ще се радвам и аз да ти отговоря — усмихна й се Ингрид.
— Нищо не се случва тук — каза тя. — Няма насрочен процес. Съдията напусна и търсят негов заместник — Тя звучеше отегчена. — Моля, кажете ми коя сте вие?
Нахално момиче! Ингрид прикри раздразнението си и се усмихна. Ако беше друг век, това момиче щеше да дъвче дъвка, да пуши цигари и да издухва дима в лицето й. Абигейл се притече на помощ. Тя се взря в Ингрид по начин, който я накара да се почувства гола и й стана неудобно.
— Благодаря за това! — призна Ингрид. — Аз съм мисис Оувърбрук, а това е великият Адмирал Оувърбрук, който се е бил в Англия. — Трой се усмихна, вдигна шапката си, която досега беше закривала лицето му. Момичетата се вгледаха в него, омаяни от чара му. Ингрид се изкашля, за да привлече вниманието им.
— Дойдохме от Бостън, където Адмирал Оувърбрук, моят съпруг, е успешен адвокат и има своя собствена кантора. — Той се усмихна, за да подсили ефекта. — Тук сме заради моята по-малка сестра, която изчезна преди няколко месеца. Ужасно се притесняваме за нея и претърсваме цялата страна там, където можем. Мислим, че нещо лошо може да се е случило с прекрасното момиче и сме… е, доста заможни. — Ингрид се изкашля и се почувства неудобно, че добави последната част, но знаеше, че за пуританското съзнание на малкото момиче това означава, че Господ е бил благосклонен и щедър към тях, че бяха избрани и за тях има запазено място в рая. — И смятаме да останем тук, колкото е необходимо, за да я открием — продължи Ингрид. Това трябваше да е привлякло интереса им.
— Как се казва изчезналото момиче? — попита Абигейл с ококорени очи.
— Защо ти първо не ми кажеш своето име? — отговори Ингрид.
— Добре, аз съм Абигейл Уилямс, но може да ме наричате Аби.
Както беше предположила Ингрид, Абигейл нервно се усмихна и захапа червените си устни.
— Приятно ми е! — Ингрид протегна ръка, която Аби разтърси.
Другото момиче явно завиждаше и каза:
— Аз съм Мърси Люис. — Ингрид й подаде ръка, докато Трой не им обръщаше никакво внимание и стоеше със сериозно изражение. Ингрид му беше благодарна, че я остави да се справи сама със ситуацията.