Выбрать главу

— Името на сестра ми е Фрея Бошан.

Момичетата зяпнаха и Ингрид също зяпна, слагайки ръка на устата си.

— Какво има? Нещо лошо ли казах?

— О, не, все още нищо лошо не се е случило на сестра Бошан, мисис Оувърбрук — каза Абигейл и се изчерви.

— Все още не, какво по дяволите се опитваш да ми кажеш?

Мърси се наклони към едната страна на каретата.

— Защото сега Фрея е малка богата вдовица! — засмя се тя. — Тя дори не го знае, защото… ами, как да кажа, говори се, че излизала с мистър Брустър. — Тя повдигна вежди. — Старият й съпруг толкова се впечатлил от това, че умрял на място.

Ингрид поклати учудено глава. Беше объркващо, но обнадеждаващо. Момичетата й го обясниха ясно, макар и малко забързано. Те разсеяно гледаха наоколо и впериха поглед в пътя, сякаш очакваха появата и на други селяни да влязат в селото. Някои от момичетата се скитаха в странно състояние и не слушаха разговора на Абигейл и Мърси, но когато ги видяха, им кимнаха малко със страх. Ясно беше, че Абигейл и Мърси бяха техните лидери.

От двете Ингрид разбра, че Фрея се е появила преди година в селото, без да помни името си и от къде е. Беше наета на работа при мистър Пътнам, където също работеше и Мърси, и мистър Пътнам беше уредил брака й с богатия вдовец мистър Брукс. Малко след като Фрея беше избягала, мистър Пътнам бе съобщил на младоженеца за изчезването й и мистър Брукс починал от шок.

Ингрид продължи да оказва натиск върху момичетата.

— Къде са вещите на сестра ми? — попита тя.

Но в този момент се появи група мъже, видимо развълнувани, отправиха се към дома на преподобния и момичетата смотолевиха нещо. Ингрид разпозна преподобния Париш, който кимна с глава на момичетата. Не видя мистър Пътнам сред групата. Мъжете, най-вероятно съдии, изглеждаха самоуверени, но и загрижени. Те погледнаха подозрително към Ингрид и Трой, но не и изненадано и повикаха момичетата.

— Ще останем тук за малко. Ще проверим всичко, което ни казахте и планираме да отседнем в странноприемницата на Ингерсол за няколко дни. Много бихме се радвали да поговорим с мистър Пътнам. — Тя се обърна към Мърси. — Мислиш ли, че можеш да го уредиш?

— Мистър Пътнам е зает човек. Със сигурност няма да е днес — отговори Мърси. — Но бих могла да му предам, че искате да се срещнете с него.

Докато мъжете разговаряха отвън, те продължаваха да гледат към Ингрид и Трой. Преподобния направи жест към момичетата.

— Трябва да тръгваме! — каза Абигейл. — Чичо се нуждае от нас. Мисля, че ще е най-добре да си тръгвате. Сестра Фрея не е тук, тя не е в селището Салем.

Трой наклони глава.

— О, ние възнамеряваме да останем!

— Знаете ли къде би могла да е? Къде може да е отишла?

Мърси изсумтя.

— Казват, че се крие някъде в гората с младия мистър Брустър. Освен това са я видели с приятеля й Нейт Брукс. Или може би е и с двамата заедно.

Това бяха другите две нови имена в дневника. Те бяха обесени заедно с Фрея.

„О, Фрея! — помисли си тя. — Какво се беше случило тук? Кои бяха тези мъже?“

Абигейл дръпна Мърси за ръкава, те се поклониха и бързо тръгнаха, за да се присъединят към пастора и останалите мъже.

Ингрид и Трой гледаха от каретата към Париш и мъжете започнаха да разпитват момичетата. Те определено не бяха доволни и продължаваха да гледат към тях. Беше точно това, което Ингрид искаше. Момичетата вероятно повтаряха едно към едно думите й. Искаше да внесе малко смут и страх у тях, да разберат, че трябва да върнат Фрея на нейното заможно семейство.

— Определено проработи — каза Трой.

— Да, разбъркахме тенджерата. Нека се надяваме, че ще размислят, преди да я обесят.

— Да претърсим ли гората?

Ингрид кимна. Фрея, къде си?

Глава 49

Немезис

Необятното имаше институционален вид. Приличаше на училище или шведски затвор. Фреди и елфите пристъпваха на пръсти по ярко осветения път надолу. Отвсякъде се носеше миризма на ядене. Светлите подове блестяха, имаше оригинални гардероби Икеа, в които се прибираха дрехите и се сменяха с работно облекло, и бяха свързани със стени между всяка килия. Фреди си спомни всички тези години, които беше прекарал тук.

Почукаха тихо по една затворена врата, за да попитат кой е там и попаднаха на смелия Сигурд, талантлив музикант, който свиреше на тромпет. Неговият баща беше умрял в битка в ръцете на Один. В другата беше Брок — хитро джудже с дълъг нос. Нямаха време за толкова разговори, колкото искаха тези двамата, така че продължиха напред.