— Мисис Оувърбрук — каза той. — Трябва да си починеш — и потупа мястото до себе си.
Тя се приближи и седна. Легна на една страна, чувствайки се притеснена и неудобно в стегнатите си дрехи. Леглото изскърца, когато Трой се обърна към нея.
— Защо не свалиш тези неудобни и тежки дрехи?
— Не. Това е само дрямка. Ще освободиш ли връзките?
Когато го направи, той сложи ръка на гърба й — покана, въпрос.
— Беше много отдавна, Ерда — прошепна Трой. — Липсваше ми.
Тя въздъхна и се обърна към него. Сложи ръка на лицето му, сякаш виждаше добър приятел за пръв път. Двамата имаха история, която тя беше разказала на Хъдсън. Богът на гръмотевиците беше първият й ухажор, а тя го беше отблъснала. Но го беше целунала един път, преди да го отпрати и точно в момента си спомни много добре за тази целувка.
— Не мога — каза тя. — Обичам Мат.
— Знаех си, че не съм те открил достатъчно скоро, преди да си успяла да си намериш друга любов — въздъхна Трой. — Ти ме излъга, знаеш ли? Когато ме отпрати. Обеща ми, че никога няма да се омъжиш.
— Аз все още не съм омъжена — нежно му поясни тя.
— Ще се омъжиш за смъртен? — попита Трой с раздразнение в гласа. — Зная, че ще го направиш. Виждам го. Ще се омъжиш и ще родиш малки полубогове, а той ще умре и ти ще страдаш завинаги и все още няма да си имала мен. — Той погледна към тавана. — Сигурна ли си, че искаш точно това? — попита я той направо. — Смъртен?
Тя остана мълчалива. Всичко, което казваше Трой беше точно така. Любовта й към Мат щеше да доведе единствено до болка. Това ли искаше? Да избере любовта и болката? Виждаше се на погребението му! Той щеше да остарее и посивее, а тя щеше да има само няколко сиви косъма за заблуда на смъртните, а всъщност щеше да бъде вечна.
Докато тук имаше един приятел от дома, приятел, който разбираше всичко за нея и семейството й. Можеха да бъдат завинаги заедно — Трой и Ерда. Щеше да му създаде домашно огнище и да му роди деца, които също щяха да бъдат безсмъртни.
Бъдещето беше пред нея — тя можеше да види какво ще се случи, ако избере това. Той щеше да я целуне, тя щеше да му отговори, после щеше да я придърпа към себе си, да прокара ръката си под корсета й, който току-що беше развързал, положил длан върху кожата й завинаги.
Но образът му веднага избледня, когато се сети за Мат — за чаровната му усмивка и смелостта му. Той имаше недостатъци, беше смъртен и уязвим, за разлика от Трой, но беше неин.
— Не — каза тя на глас, — тоест да. Това е, което искам. Искам Мат. Обичам го. Съжалявам Трой, но ти и аз… никога не се е получавало. Знаеш това, нали? Преследваш ме само защото знаеш, че ще кажа не — усмихна се тя.
Той също се усмихна и я целуна по челото.
— Добре. Направи го по твоя начин. Но аз мога да те търся доста дълго време, само стой и гледай!
Някой почука и те си размениха стреснати погледи.
— Един момент, моля — извика Трой, докато помагаше на Ингрид да се облече отново. Това беше посещението, което очакваха — мистър Пътнам.
Ингрид сложи шапката си и прибра къдриците си под нея. Отвори вратата.
— Аби!
Абигейл Уилямс се втурна в стаята, а бузите й горяха. Тя се поклони и оправи престилката си.
— Съжалявам, че Ви безпокоя, мадам. Щях да дойда по-рано, но трябваше да се измъкна от дома на проповедника. Моят чичо обяви ден на мълчание и молитви до края на деня. Сега си мислят, че все още съм в стаята си.
— Защо дойде, Аби? Имаш да казваш нещо за Фрея ли?
Аби кимна.
— Да, аз нараних Фрея и сега съм уплашена и дойдох, за да се разкая. Аз много я харесвам. Не мислех, че ще стане така. Но ето! Чичо ми е много ядосан, защото разбра за това.
Тя подаде една черна книга на Ингрид.
— Какво е това?
— Дневникът на Фрея.
Ингрид разлисти страниците. Всичко беше там. Признанието за практикуване на магия и вещерство и срещата с младите хора в гората. Нямаше нужда от други доказателства.
— Мистър Пътнам, моят чичо и няколко магистрати.
— И?
— Това е, което дойдох да ви кажа. Фрея и нейните приятели Джеймс Брустър и Нейт Брукс ще бъдат обесени в затвора в Бостън. Утре аз и мои приятелки ще пътуваме за там заради прегледите.
— Прегледи?
— За да докажем, че Фрея е вещица. — Аби им разказа, че мистър Пътнам и нейният чичо бяха организирали заедно със съдиите да вземат специално отношение към триумвирата на вещиците в селището Салем и да бъдат безкомпромисни спрямо лидерите им. След прегледите тримата ще бъдат доведени тук за извънредно заседание на съда при затворени врати. Следващият процес няма да е на 29-ти юни, а ще бъде на 13-ти юни.