Мистър Пътнам беше убедил губернатора сър Уилям Фипс, че това ще сложи край на мъките на децата. Колкото по-бързо бъдат обесени, толкова по-спокойни ще се чувстват жителите на селището Салем и околните райони.
— И по-богат ще бъде мистър Пътнам — добави Ингрид, когато Аби обясни, че след обесването на Фрея, всички нейни богатства, наследство от богатия й съпруг, ще станат притежание на мистър Пътнам като неин настойник.
— Което значи, че вие сте в опасност тук — каза Аби. — Ще объркате плановете на мистър Пътнам. Освен това се говори, че мистър Брукс е умрял при странни обстоятелства. Мистър Пътнам е много влиятелен, мисис Оувърбрук.
— Разбирам — Ингрид сложи ръка на рамото на момичето. — Не се притеснявай! Ние ще отидем в Бостън. Направи правилното нещо, като дойде при нас, Аби. Най-добре е сега бързо да се прибираш, защото ако чичо ти разбере, че те няма, може да си имаш неприятности.
Абигейл кимна.
— Ще помогнете ли на Фрея? Няма да го понеса, ако… — тя хвана ръката на Ингрид в отчаяние.
— Ще заминем за Бостън веднага — каза тя и й стана мъчно за Аби. Когато двете държаха ръцете си, Ингрид видя линиите на живота й — очакваха я години на самота, изолация, болест и бедност. Вещиците не бяха единствените жертви в Салем.
Глава 51
В земята на слепите…
Едноокият мъж е Крал
Фреди примигна срещу огромната фигура, която стоеше в другата страна на коридора и държеше неговия златен тризъбец. Носеше висока бяла шапка и черна превръзка на едното си око. Беше го пожертвал за ръката на съпругата си — въпреки че имаше различни версии за това. Някои разказваха, че го е жертвал при извора на Мимир и в замяна е получил мъдростта на вековете.
— Один? — прошепна Фреди. — Наистина ли си ти?
Один. Най-могъщият бог. Главата на Белия съвет. Не Локи, когото Фреди беше очаквал, а бащата на Локи.
Двата гарвана на Один бяха кацнали на раменете му — Мисъл и Памет. Висок, красив и харизматичен Один притежаваше същите зелени очи като момчетата си, известни в Мидгард като Бран и Килиан Гарднър. Косата му някога беше златна и огнена, а сега беше побеляла, толкова бяла, колкото и шапката, която носеше. В краката му се увъртаха любимите му вълци — Гери и Фреки, или Алчност и Свирепост. Високият му осем фута кон Слейпнир беше единственият, който липсваше и Фреди се чудеше дали го чака някъде в бездната. Видя, че непобедимият му меч, Гунгнир, висеше на кръста му и ръката, която стоеше върху дръжката му, носеше пръстена, изработен от костите на древен дракон, който позволяваше на притежателя му да пътува през пространството и времето.
Фрея беше казала на Фреди, че Локи е откраднал пръстена на Один и че тя го е строшила с ръцете си — но, ето го сега, цял и невредим. Никой не можеше да разруши пръстена на Один.
Какво правеше Один тук долу в мрака на бездната? Дали чакаше… него? Но защо?
— Съжаляваме, Фреди! — проплака Ниф.
— Той ни заплаши! — каза Келда и тръгна към него.
Свен и Ирдик свиха рамене.
Ниф се овеси на ръкава му.
— Той каза, че ще ни прати направо при Хелда, ако не правим това, което ни казва. Накара ни да откраднем тризъбеца ти и да го дадем на Килиан, за да може отпечатъците му да останат върху него на „Дракон“. Той стои зад всичко! И освен това ни каза да те доведем тук. Ние не искахме, но ни е страх!
— Твърде млади сме, за да умрем! — каза Келда.
— Съжаляваме, приятел! — измърмори Свен, докато Ирдик гледаше мрачно.
Фреди се обърна към Один.
— За какво говорят те? Защо си тук? Защо трябваше да дойда тук?
— Добре дошъл, приятелю! — усмихна се Один, показвайки белите си зъби. Обратно там, където принадлежиш — каза той и размаха пръст. — Лошо момче! Нали не мислеше, че можеш да избягаш от баща си?
— Всъщност… — каза Фреди и хукна към една стъклена врата, където не беше ходил. Той се спъна и Один се разсмя гръмогласно, като отметна глава назад, а гарваните отлетяха от раменете му и закръжиха в празното пространство.
Один вдигна ръката с пръстена.
— Не се опитвай! Този път няма да избягаш. Забеляза, че си върнах това, нали? Наистина ли ти и семейството ти мислехте, че Локи стои зад всичко това? Предполагам, че съм наясно как би могъл да си помислиш такова нещо, тъй като той освободи Рагнарок и отрови Дървото на живота. Но неговите сили са много по-малки, отколкото си мислиш, за да блокира порталите и да отнеме малката ти сестричка от теб. О, не! Той е просто един бог, при това многознайко. Горкото дете! — и той поклати глава. — Щом си разбъркал нещата, трябва да ги оправиш! Наслаждавай се на спорта и не забравяй да внимаваш. — Добра забележка, като се има предвид, че той никога няма да си върне Фрея. Обичаше я, заблудения глупак, което го направи безполезен за известно време.