— Да — каза Норман. — Дълга история!
— Но как се озова тук? Това е много дълбоко на дъното.
Той се приближи към нея.
— Не знаеш ли? — В очите му с цвета на тъмнозелено море, напираха сълзи. Онзи ден я беше видял на плажа и когато тя влезе във водата я беше последвал. — Където и да отидеш, идвам и аз!
Джоана остана без думи, виждайки бурята, която бушуваше в него.
— Но… ти не можеш! Не принадлежиш на това място. Не можеш да останеш! Обичаш средния свят!
— Както и ти! — усмихна се той, — но теб и децата ни обичам повече.
Джоана го прегърна силно, хлипайки.
— Мислех, че няма да те видя отново никога.
— Имаме пред себе си цял живот, скъпа моя. Тук — усмихна й се той.
— Фреди? — извика Фрея и прегърна своя брат близнак появил се иззад гърба на баща си. — Ти също си тук! Какво се случи?
— Пътят към Ада е осеян с добри намерения! — усмихна се Фреди. Беше убил дракона, но явно така беше убил и себе си. Хелхайм искаше смърт и така баща му й я беше дал. Той и Фрея си приличаха толкова много! Беше смешно до нелепост.
— Хайде, сестро! Да си ходим вкъщи — каза той, нежно отдръпвайки я от родителите им, преди всички да са изпаднали в истерия. Фреди мразеше да се сбогува.
Норт Хемптън
Днешни дни: Великден
Глава 54
Любовта на живота
Ингрид и Трой се върнаха на брега на Норт Хемптън през времевите портали в същия момент, в който Фрея и Фреди преминаха през портала от долния свят. Ингрид извика радостно и прегърна сестра си.
— Но как?
— Ще ти обясним по-късно — каза Фрея, усмихвайки се с тъга. Фреди ги хвана през кръста и ги прегърна. Не искаше да казва на Ингрид какво се беше случило с родителите им. И точно сега не искаше да й обяснява колко голяма беше тяхната загуба.
— Дали по погрешка се озовах в долния свят или е това, което си мисля?
— Здравей Фрея — каза Трой.
Фрея погледна към Ингрид и Трой с любопитна усмивка, но Ингрид поклати глава отрицателно.
— Не, всичко е наред. С Трой сме само приятели — твърдо отвърна тя. Сложи ръце на раменете на сестра си и продължи: — Толкова се радвам, че си у дома.
— Тук съм заради теб — усмихна се Фрея.
— А Килиан?
— Не зная — каза Фрея и усмивката й избледня. — Беше с мен в Салем заедно с Бран и… мисля, че всичко е наред.
Спомни си съня за първия път, когато се беше запознала и с двамата. Тримата заедно бяха направили една малка магия онази вечер.
— Мисля, че скоро ще ги видя.
И определено не си казаха сбогом.
— Идваш ли, Ингрид?
— Не още — отговори тя.
Ингрид се отправи към модерната къща на хълма. Мат беше задрямал, облечен в леглото и тя се плъзна до него.
— Как влезе? — попита той сънено.
— Магия — прошепна тя. Силите й се бяха върнали напълно и тя усещаше жизнеността на тялото си. Сетивата й бяха изострени и нащрек, но не само магията я караше да се чувства по този начин.
— Е, всичко наред ли е? — попита Мат.
— Да, така мисля. Доколкото изобщо може да е.
Нямаше нужда Фрея да й казва. Още когато видя лицата им, знаеше, че се е случило нещо ужасно, което засяга Норман и Джоана. В скръбта си усети, че би могла да има утеха само в прегръдките на човека, когото обичаше.
— Когато тръгна с него, част от мен мислеше, че повече няма да се върнеш при мен.
— Мат, тук съм — нежно отвърна тя.
Той се пресегна към нея и отмахна косата от лицето й. Нямаше какво повече да каже. Мат знаеше какво иска той и какво иска тя… както и какво искат двамата. А сега бяха заедно, сами в неговото легло. Тя се взираше в него, чудейки се дали щеше да я целуне. Какво чакаше? Сърцето й биеше силно или просто така й се струваше?
Беше се уморила да бъде срамежлива, така че се наведе към него и го целуна, като обгърна тялото му с ръце, а полата й се вдигна нагоре. Целувките им ставаха все по-дълбоки и чувствени. Мат се бореше с ципа на полата, омотана между тях. Накрая се предаде, вдигна я нагоре и я събра около кръста й. В същото време тя се опитваше да се справи с колана му.
Мат свали блузата и сутиена й, започна да я целува по цялото тяло и тя простена. Обикновено стигаха само дотук, защото толкова й стигаше смелост. Но този път затвори очи и продължи по-надолу. Той се освободи от дънките и насочи ръката й.
Тя трепереше от желание. Искаше го толкова много… Искаше той да е вътре в нея… сега.
Мат простена и Ингрид чуваше до ухото си тежкото му дишане. Той я удържаше над тялото си и едва успя да прошепне:
— Сигурна ли си?