Ингрид се усмихна.
Тайлър беше приет в училището Карлайл извън списъка и Джоана беше осигурила финансово обучението му. Майка й трябва да е останала доволна. Тя още пазеше прощалното й писмо в чантичката си — последните думи на Джоана и инструкциите й. Ингрид наследяваше къщата. „Може би ще е необходима за децата ти“. Ингрид можеше да вижда в бъдещето, но не беше способна да предвиди своето.
Накрая, последните звуци от Шуберт заглъхнаха. Докато момичетата настройваха инструментите си, Скот и Мат си стиснаха ръцете. Кметът прочисти гърлото си и започна да чете брачните правила.
Глава 57
Най-дългите пътувания започват с една-единствена стъпка
Кристи се обърна към Фреди с тъжна усмивка. Беше денят след сватбата на сезона. Може би защото беше денят след сватбата на сезона и всички в Норт Хамптън говореха само за бракосъчетанието на Скот и Хъдсън. Барманите в „Норт Ин“ седяха на върха на една отдалечена пясъчна дюна на малкия плаж зад къщата й. Фреди се взираше наоколо и си играеше с пръстена на ръката си. Той го въртеше и наблюдаваше вълните. Накрая Кристи проговори.
— Беше хубав опит, нали? Не мога да кажа, че не съм тъжна.
— Аз също — потрепери Фреди.
Бившият съпруг на Кристи все още не беше довел децата и те все още имаха малко време. Слънцето беше започнало да залязва и пръскаше сребърни и сини отблясъци на фона на розово-оранжевата светлина. Стана студено и тя се разтрепери, облечена в прекалено голямата риза на гърба й. Фреди искаше да я придърпа към себе си, да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред, но не мислеше, че е подходящо.
В крайна сметка току-що беше скъсал с нея. Тръгваше вечерта. Напускаше Норт Хемптън. Искаше да отиде далеч с приятеля си Трой.
Фреди не беше готов да се установи на едно място, без значение какво му подсказваше сърцето в момента. Не беше готов да бъде съпруг или баща. Късаше връзката цяла сутрин. Трагедията беше начин всичко да се постави в перспектива. Беше положил много усилия с Герт, но всичко свърши. Договорът беше развален и бракът им — анулиран. Отново беше свободен мъж. Тя плачеше и го умоляваше, но той вече беше извървявал този път с нея преди и знаеше накъде води. Може би един ден щяха да се намерят отново, но това обикновено не се случваше. Все пак би се радвал, вероятно до тогава щеше да е готов.
— Наистина съжалявам — каза той на Кристи. Мислеше го искрено, но не можеше да остане.
Кристи кимна.
— Знаех, че няма да останеш. Всичко е наред. Както казах, беше хубаво.
Беше прекарал твърде дълго време в Необятното, пет хиляди години, и имаше нужда да поскита на свобода. Във Вселената имаше девет свята и искаше да изследва всеки един от тях. Беше прекарал ценно време в глупости — видеоигри или живот онлайн. Беше време да започне да живее живота си.
— Правиш го лесно — каза той.
Тя меко се засмя.
— Да! Може би дори твърде лесно.
Фреди погледна надолу към пръстена на ръката си. След като бяха победили Один, баща му му беше дал пръстена. „Деветте свята са твои, синко.“ Фреди взе пръстена, направен от драконови кости, и го използва, за да стигне до долния свят и да се сбогува с родителите си за последен път.
Когато тризъбецът беше върнат на истинския му собственик, мостът Бофрир беше възстановен. Все едно никога не е бил разрушаван. Той свързваше Асгард и Мидгард и стоеше там. А срещу Один щеше да се води процес в Белия съвет. Дори елфите се върнаха в Алфхайм и малко му липсваха.
Може би с Трой щяха да ги посетят по време на пътуването.
Глава 58
Любовта на нейния живот
Дънки. Фрея умираше за своите дънки, когато се върна в XXI век. Те бяха еластични и прилепваха по тялото. Можеше да тича и да скача свободно с тях. Беше облякла любимия си чифт, високи боти и черно кожено яке с цип.
Върна се на работа. Кристи си беше взела почивен ден, а Фреди беше напуснал града. Беше сама. Когато влезе вътре, силният мирис на ликьор и бира я изпълни с чувство на наслада. Подпря се на плота, докато песента на Елтън Джон „Кучката се върна“ звучеше през тон колоните.
Мястото беше странно пусто за лятна вечер. Сал играеше покер с момчетата си отзад. Нямаше с кого да проведе обичайните разговори на бара с олюляващи се клиенти, които се изхлузваха от стола или разказваха едни и същи преувеличени истории. Една млада двойка беше в сепарето и се натискаше, което сигурно беше по-евтино, отколкото да си платят стая в „ъки стар“, но бирата им със сигурност вече се беше стоплила. Това бяха клиентите й. Фрея почисти бутилките от праха, избърса барплота, измете и изми пода. Нямаше какво друго да прави. Може би беше минал час, откакто седеше така, без да прави нищо, молейки се за разсейване. Сложи ръце на кръста си, погледна към вратата и фокусира магическите си способности към нея, молейки се тя да се отвори. Старата максима „Внимавай какво си пожелаваш, може да ти се случи!“ сигурно работеше, особено ако ставаше дума за вещица.