Вратата се отвори и един мъж влезе с наперена походка, като се взираше в нея. Избелели сини дънки, бяла тениска. На устните му бавно се появи усмивка, докато вървеше към нея. Седна на бара и отметната назад черната си коса. Килиан Гардинър. Джеймс Брустър. Балдер. Знаеше всички негови прераждания. Беше го изоставила, когато я обесиха. Но някак си той беше спасен. Заповедта за помилване беше дошла точно навреме и затова не беше обесен. А и през порталите, които отново бяха отворени, магията и силата му се бяха завърнали. Така беше успял да се върне в настоящето — жив и здрав.
— Какво да ти предложа — усмихна му се Фрея.
— Знаеш какво обичам — отвърна той със същата бавна и лека усмивка.
Тя му сипа бърбън и го сложи пред него. Той изпи чашата, а тя си сипа шот. После му наля още едно.
Тъкмо ги изпиха, когато вратата на „Норт Ин“ се отвори пак.
Сърцето й се качи в гърлото.
Килиан се обърна да погледне и сви рамене.
Високият мъж се приближи към тях. Костюмът му беше леко смачкан, а вратовръзката — прехвърлена през рамо. Бизнесмен, който се връща от дълго пътуване и идва за едно бързо питие, преди да продължи за дома си на остров Гарднър. Това беше Брандфорд Гарднър, най-известният адвокат в Норт Хемптън. Бранфорд Дашиъл Лион Гарднър. Натаниел Брукс. Той също се беше спасил от бесилото и беше свободен да се върне. В което време си поиска от настоящето. Все още говореше меко, със сърце на палав и лукав хлапак. Бог Локи. Той се надвеси над бара.
— Здрасти — каза Бран, като се усмихна с демоничните си зелени очи.
Какво й беше казал някога? Ние с теб си приличаме много повече отколкото си мислиш, скъпа Фрея.
— Здрасти и на теб — отвърна му Фрея. Килиан му подаде една чаша за шот.
Фрея още веднъж си спомни съня си. Те тримата, голи, поотделно и заедно в онази нощ… В съня си тя се беше събудила, заклещена между двамата. Ръката на Килиан беше на бедрото й, а устните на Бран — на врата й. Винаги ли щеше да бъде така? И двамата бяха влюбени в нея и тя беше влюбена в тях. Това беше много отдавна и тя почти не можеше да си спомни. Дали беше така?
В началото, назад във времето, когато светът беше млад също като тях и те бяха все още невинни и влюбени. Сега имаше втори шанс. Беше разбрала, че каквото и да прави, съдбите им винаги ще се преплитат — в тъмнината или в светлината. А тя беше избрала пътя на светлината и любовта.
Всичко беше толкова объркано.
Фрея знаеше, че нещо се беше случило онази нощ. Нещо, което ги беше обвързало завинаги.
Кой можеше да знае?
Какво трябваше да направи една вещица? Може би щеше да ги напусне и двамата и да намери някой нов. Бъдещето беше като широко отворена врата пред нея, а игрите тепърва започваха.
Тя обичаше Килиан. Но обичаше и Бран.
Един ден щеше да се наложи да избира.
Но не днес.
Днес щеше да налее питиетата.
