Лори Макбейн
Ветровете на съдбата
Първа глава
Западна Индия, пролетта на 1769 година
„Морският дракон“ се насочи към изхода на Сърпънтс Маут, тесния воден път между южноамериканския континент и Тринидад, и четириъгълните платна се издуха под напора на пасатите. „Морският дракон“, бригантина, построена в Бостън, домуваше в Чарлзтаун на Каролинските острови и по време на Седемгодишната война беше воювала на страната на англичаните с официално разрешение за пиратски набези. Многобройни френски търговски кораби бяха имали нещастието да се сблъскат с фигурата на галеона, нахално ухилен червен дракон със златна опашка и перки. Изплезеният му език сякаш се надсмиваше на паническите им усилия да избягат от бързо маневриращата бригантина. Доста по-бавните товарни кораби нямаха никакъв шанс срещу гъвкавия плавателен съд, чийто намерения бяха недвусмислени, особено след като първият залп на оръдията му беше пробил огромни дупки в такелажа и платната им. Мрачната слава на „Морския дракон“, че е в състояние да настигне всеки набелязан кораб, се разнасяше надлъж и нашир и много често се случваше търговските кораби да свалят флаговете си и да се предават, преди да са дали и един-единствен изстрел.
След като през 1763 година водещите европейски сили подписаха в Париж мирен договор, „Морският дракон“ отново се посвети на частните си дела. Върна се в Карибието, където скоро се оказа враг на довчерашните си съюзници. Сега срещу ухиления дракон се възправяха британските фрегати и корвети — достатъчно често, за да се наруши душевният мир на капитаните им, които с безсилна ярост виждаха как платната му изчезват сред привидно непроходимото блато от мангровии, а само след седмица го намираха най-невинно хвърлил котва в пристанището на Чарлзтаун. „Морският дракон“ превозваше контрабандни стоки и екипажът му познаваше всички тайни заливчета по дивите брегове на Каролините, много подходящи за разтоварване на скъпоценните стоки: предимно захар и меласа от Западно индийските острови.
„Морският дракон“ често препускаше пред вятъра, но щастливата му звезда винаги успяваше да го измъкне от неприятните положения. Някои от по-страхливите моряци вече бяха готови да повярват, че ги очаква сигурна смърт на дъното на морето. Ето и сега се носеха напреки на вятъра и пореха мрачните води на залива Париа. Източните ветрове издуваха платната. Корабът лежеше високо над водата, трюмът му беше полупразен, тъй като се връщаше от най-новото си начинание — търсене на потънало съкровище.
Данте Лейтън, капитан и собственик на „Морския дракон“, стоеше на задната палуба и наблюдаваше хоризонта отдясно, където се намираше испанският остров Тринидад. Откакто преди няколко години бяха изоставени и последните какаови плантации, вечнозелените гори избуяваха необезпокоявани по планинските склонове, обвити в кълбести облаци. От тази страна на острова равният бряг беше блатист и сякаш се хилеше негостоприемно на уморения морски пътешественик. Ала от подветрената страна се виждаха тесни, обградени с палми пясъчни ивици, зад които се простираха безкрайни тропически гори. Точно там беше хвърлил котва „Морският дракон“ и капитанът му бе слязъл на брега, за да претърси изоставена плантаторска къща. В запустялата, полуразрушена плантация, завладяна от буйните растения на джунглата, Данте трябваше да си пробива път към господарската къща с брадва и огън, за да влезе в някогашния вътрешен двор. Когато достигна целта си, той вдигна една плочка от пода с помощта на ножа си и измъкна от открилата се дупка стара кутия с ръждясали заключалки, които обаче все още се отваряха. По-късно, на борда на „Морския дракон“, капитанът отвори кутията и показа на насъбралите се около него моряци, които го наблюдаваха смаяно, купчинка прилежно сгънати документи. Тъй като испанският му беше ограничен, Данте изследва внимателно всеки документ, без да бърза, въпреки нарастващото нетърпение на хората си. Накрая вдигна един лист хартия високо във въздуха и това без съмнение беше карта — карта, върху която ясно личеше буквата Х. Обкръжилите го мъже, жадни за пари и приключения, избухнаха в диво ликуване.
Буквата Х отбелязваше мястото, където в началото на осемнадесети век бе потънал испански галеон и оттогава се водеше като изчезнал в коварните води на Флорида. Конвой от тежко натоварени и строго охранявани търговски кораби, превозващи сандъци със златни и сребърни монети, изсечени в Мексико Сити, взел курс от Хавана към Мадрид, но попаднал в ураган и потънал. Всеки моряк, живял поне година в Западна Индия, беше подробно запознат с тази история, но бе слушал и за още поне дузина потънали съкровища. За съжаление твърде малко от тези приказни истории бяха в състояние да напълнят със злато джобовете на мъжете, които ги слушаха със затаен дъх.