Котаракът почисти внимателно муцуната си, подуши приятната миризма, скочи безшумно от койката и се запъти величествено към масата. Приседна до стола на капитана и загледа с неподвижни зелени очи всяко движение на дребния стюард.
— Много се надявам, че вечерята ще бъде по вкуса на Негова светлост — продължи иронично Хюстън Кърби и отвеси покорен поклон, макар че веждите му бяха вдигнати чак до корените на косата. — Този котарак може да яде по всяко време. Не е пропуснал нито едно хранене — изръмжа недоволно той.
Враждебността между него и Ямайка беше нещо като ритуал. Той остави чинията пред котарака и на лицето му се появи усмивка. Бялото петно на гърдите на животното много приличаше на вързана за хранене салфетка.
Все още стискайки в ръка сребърната чаша с вино, Данте се облегна удобно в стола си и проследи с развеселен поглед схватката между стюарда и котарака.
— Е, какво мислите по въпроса? — попита внезапно той.
Дребният мъж вдигна глава и водата от мокрия парцал, с който бе обърсал масата, се стече в ръкава му.
— Мисля, че му хареса. Облиза всичко до последната трохичка — отговори глухо той и вдигна празната чиния.
Данте се засмя и помилва меката козина на огромния котарак, който се беше свил на кълбо в скута му.
— Не говорех за Ямайка, нито за това колко му се е усладило яденето. Много добре знаете какво исках да ви попитам — продължи неумолимо той, макар че стюардът очевидно нямаше ни най-малко желание да отговори на поставения въпрос. — Смятате ли, че този път ще открием съкровище?
Хюстън Кърби изтри още веднъж масата с влажния парцал и се изправи.
— Може би. А може би не — промърмори най-после той, смръщи чело и се зае да нарежда празните съдове върху таблата.
— Изглежда перспективата за съкровището не ви въодушевява особено. Не ви ли е ясно какво би могло да означава това? — попита тихо Данте и сивите му очи засвяткаха със странен блясък.
— Ясно ми е, милорд — отговори спокойно Кърби. — Разбира се, че ми е ясно какво ще означава…
Данте удостои тактичния отговор със замислена усмивка.
— Нямате ли ми доверие, Кърби?
— Познавам ви добре, милорд — отвърна Кърби и погледна капитана си право в очите. — И точно там е проблемът. Познавам ви твърде добре. Не забравяйте, че аз бях този, който ви помогна да облечете първия си чифт панталони. Така е, капитане, аз ви познавам от дете. Знам какво целите и това ми създава големи грижи.
— О, Кърби, нима не знаете, че съм разумен човек? Свикнах да чакам — отговори Данте и устните му се опънаха в горчива линия. — Ще действам много предпазливо, уверявам ви.
Хюстън Кърби беше изпълнен със съмнение.
— Така и трябва, милорд, но когато застанете очи в очи с онова копеле, не бих искал да съм на негово място.
— Недейте така, Кърби — усмихна се Данте. — Трябва да ви кажа, че тази липса на доверие от ваша страна много ме разочарова.
— По-страшно ще бъде, ако аз се разочаровам от вашите действия — промърмори като на себе си Кърби и понесе таблата към камбуза. Развеселеният смях на Данте отекна в ушите му, макар че бе затворил вратата след себе си с преувеличена загриженост.
— Смятам, че този път няма да останем разочаровани, Ямайка, старото ми момче — пошепна Данте в ухото на заспалата котка. — Този път наистина ще намерим съкровището.
Данте Лейтън, капитан на „Морския дракон“ и маркиз Джакоби, се усмихна многозначително и остави мислите си да се реят надалеч.
— За съжаление ти си прав, Кърби — прошепна след малко той. — Имаш всички основания да не ми вярваш. — Той огледа празната стая и продължи да милва меката козина на спящата котка. В очите му се четеше твърда решителност.
Около седмица по-късно „Морският дракон“ заобиколи нос „Сан Антонио“ и вятърът понесе бригантината към бързите води на Гълфстрийм. Бреговете на Куба останаха от лявата страна. Разкрачил крака, Данте Лейтън стоеше на подветрената страна на палубата, вдигнал до очите си далекогледа, и внимателно претърсваше хоризонта. Знаеше, че вниманието на целия екипаж е съсредоточено върху него, защото само някой луд би се осмелил да навлезе след настъпването на нощта в теснините на Флорида, които изобилстваха с коварни пясъчни плитчини и рифове.