— Поели сте опасен курс, капитане — обади се застаналият зад него Алистър Марлоу.
Данте свали далекогледа и се обърна.
— Прав сте, мистър Марлоу, но когато човек иска да спечели, трябва да рискува.
— Простете недискретността ми, капитане — продължи Алистър, — но кое е толкова спешно, че ви кара да навлезете в протоците посред нощ? Ако внезапно се извие по-силен вятър, като нищо ще се озовем на дъното на морето.
— Спешно е, Алистър, повярвайте ми — отговори Данте, без да се гневи от въпросите на помощника си. — Човекът в коша на мачтата ей сега ще съобщи за платно зад кърмата — обясни с усмивка той.
Изненадан, Алистър се обърна рязко и се опита да различи нещо в падащия здрач.
— Платно ли? Къде, за Бога? Нищо не виждам.
— Платно на хоризонта! — прозвуча викът на наблюдателя.
— Велики Боже, откъде, по дяволите, го разбрахте, преди морякът да го е забелязал? — провикна се младият мъж. — А можете ли да различите какъв е корабът? — попита задъхано той и се обърна отново към капитана си, който се взираше в далекогледа.
— Това не е британски военен кораб — отговори уверено Данте. — Но не съм го и очаквал.
— Те маневрират, капитане. Вдигат всички платна, за да ни настигнат! — провикна се мъжът в коша, който следеше внимателно движенията на преследвача.
— Това е „Ани Джейн“ — обади се Алек Макдоналд, който се беше изправил на кърмата. — Познавам такелажа и платната й. И карирания флаг.
— Берти Макей? — учуди се Алистър. — Какво, по дяволите, търси тук? Нали беше в Сейнт Еустатиус, когато и ние бяхме там. Каза, че го очакват с товар в Чарлзтаун. Питам се дали не ни е излъгал, защото за краткото време, с което разполага, трябва да са му поникнали крила, за да отиде дотам и да се върне — продължи да размишлява на висок глас Алистър. Той познаваше много добре масивния капитан на „Ани Джейн“, един от най-добрите контрабандисти на Каролинските острови. Кътбърт „Берти“ Макей и екипажа му от главорези, които не би наел и най-отчаяният пират.
— Капитанът има очи на сокол — заяви тържествено Алек Макдоналд. — Не вярвам, че онзи отгоре щеше да види платната, ако капитанът не го беше насочил.
Данте се усмихна и хвърли бърз поглед към остроумния шотландец.
— Прав сте, мистър Макдоналд. Предполагам, че Берти Макей ни следва още от Сейнт Еустатиус. Открих го за първи път преди две нощи. Докато траеше нощната вахта, се качих на борда и с изненада забелязах, че някой сигнализира към „Морския дракон“. Още повече се изненадах, когато някой от борда на нашия кораб отговори на сигнала.
— Велики Боже! На борда на „Морския дракон“ има шпионин — провикна се ужасено Алистър. — Кой ли е той, по дяволите? — попита възмутено той и се огледа нервно, сякаш злодеят дебнеше наблизо.
— Скоро ще узнаем — отговори Данте, който изобщо не изглеждаше разтревожен. — Аха — промърмори той, когато под палубата внезапно се разнесе тропот. Прозвучаха ядни гласове, които идваха все по-близо. — Ей сега ще получим отговор на въпросите си.
Гласът му заглъхна в диви крясъци. Група мъже се изкачиха на бегом по стълбичката и се втурнаха като побеснели вълци след един моряк. Шумните ловци, размахали абордажни куки и дълги пирони, успяха да обкръжат жертвата си близо до фокмачтата.
— Както виждам, изпълнили сте поставеното ви поръчение, мистър Фитсимънс — отбеляза спокойно Данте и изгледа с отвращение дърпащия се моряк, когото Кобс и Тревълоуни бяха стиснали помежду си.
— Хванахме го! — провикна се Кобс и се изплю на дъските. — Опита се да избяга, но ние ей сега ще му смъкнем кожата от бой.
— Този път уловихме една истинска воняща гадина, капитане — прибави с широка усмивка Фитсимънс. — Като ни видя да се приближаваме, направи опит да скочи през борда. А това е постъпка на човек с нечиста съвест, не мислите ли? Особено като се има предвид, че изобщо не може да плува.
Кобс повлече пленника си към релинга.
— Този негодник се бранеше като луд — обясни сърдито той и потърка подутата си брадичка.
— Наистина ли съвестта ви е нечиста, мистър Гримс? — попита тихо Данте.
— Нямам представа за какво говорите, капитане. Защо тези хора ме подгониха? Аз просто си вършех работата. Или поне се опитвах, докато те се нахвърлиха върху мен като глутница ранени китове. Какво означава всичко това, капитане?