— Това ви питам и аз, мистър Гримс — отговори Данте и усмивката му би трябвало да послужи за предупреждение към възмутения моряк. — Сигурен съм, че целият екипаж на „Морския дракон“ е заинтересован да узнае всичко за тайната ви кореспонденция с истинския ви капитан, мистър Гримс. Говорете, господине. Сега не е време за дискретност. Животът ви би могъл да зависи от онова, което ще разкажете на мен и екипажа. Смятам, че Берти Макей ще разбере в какво отчаяно положение сте изпаднали.
Когато Данте спомена името на най-големия им съперник в контрабандата, насъбралите се на кърмата мъже възбудено си зашепнаха. Реакцията на мистър Гримс беше още по-бурна, но въпреки това той продължи да мълчи. Данте почака малко и примирено вдигна рамене.
— Е, добре, мистър Гримс, както желаете. Жалко. Но няма какво да се прави, щом такова е решението ви. Убеден съм, че капитан Макей чака с нетърпение да ви види. Не искам да го разочаровам.
Алистър смръщи объркано чело.
— Не ви разбирам, капитане. Гримс е при нас едва от четири месеца. Откъде Берти Макей е можел да знае, че ще намерим картата на съкровището?
— Предполагам, че мистър Гримс е бил изпратен да служи при нас с други цели. Картата на съкровището е допълнителна примамка за Берти, прав ли съм, мистър Гримс? — попита любезно Данте и се усмихна с измамна мекота. Морякът не отговори. — Готов съм да се обзаложа, че съм прав.
— Защо тогава се е наел при нас, капитане, сър? — опита Кони, застанал на сигурно разстояние от пленника.
— За да ни наблюдава. За да отбележи тайните ни заливи, където разтоварваме контрабандните стоки. За да подтиква екипажа към бунт и един хубав ден да ни предаде на корабите на Негово величество — обясни твърдо Данте и думите му прозвучаха като погребална камбана в ушите на Гримс. Лицата на наобиколилите го матроси бяха повече от заплашителни.
— Лъжи! Това са гадни лъжи! Не го слушайте! Той ви използва за своите цели. Иска да ни раздели, за да получи най-голямата част от съкровището — изкрещя като безумен морякът, но една ръка стисна устата му и го принуди да замълчи.
— Намерих картата с тайните ни заливи в сандъка му, капитане. Сигурен съм, че някоя нощ една от шхуните на Негово величество щеше да ни посрещне край брега с готови за стрелба оръдия — обясни гневно Лонгакрес.
— Е, какво ще правим с предателя? — попита Барнаби Кларк. — Можем да го осъдим още сега. Тук, на палубата. Ще изберем съдебни заседатели от екипажа — заключи той и никой не се усъмни каква ще бъде присъдата му.
— Смятам, че е по-добре да опростим нещата, мистър Кларк, особено като се има предвид, че мистър Гримс не е господар на самия себе си — намеси се Данте и хвърли бърз поглед към лоцмана. — Лонгакрес, вие сте най-подходящият човек за това. Пуснете една от лодките на вода. Смятам, че мистър Гримс ще се чувства много по-сигурен в нея, отколкото на борда на „Морския дракон“. Не сте ли съгласни с мен, другари? О, а за да не се чувства самотен в мрака — продължи той и тонът му накара мърморещите моряци да замлъкнат, макар че никак не бяха въодушевени от мисълта да предадат жертвата си на морето, — ще запалим един фенер и ще се погрижим да го поставим така, че да се вижда отдалеч. Не искам Берти Макей да се загуби в протока, след като е успял да стигне толкова далеч с помощта на „Морския дракон“.
Алек Макдоналд пръв проумя плана на капитана и избухна в луд смях.
— Браво, капитане! Дори и дяволът не би могъл да изкове по-добър план. Поздравявам ви, сър!
— Благодаря, мистър Макдоналд.
— Берти ще последва фенера на лодката, както досега следваше сигнала от борда на „Морския дракон“ — сети се най-после и Алистър и се опита да си представи как леката лодка се носи по бързото течение в теснините и увлича „Ани Джейн“ към опасните плитчини. — Господи, как ми се иска да видя лицето на Берти Макей при изгрев — слънце, ако все още не е заседнал в пясъка и най-после разбере, че сме му избягали.
— Капитан Лейтън, сър! Не можете да сторите това! — провикна се Гримс, когато го блъснаха в малката лодка. — Капитан Макей ще ми изтръгне сърцето от гърдите! Умолявам ви, сър! Не правете това! Аз… — Треперещият му глас заглъхна в бързо падащия мрак.
— Дано не си е ударил главата — отбеляза Макдоналд и издуха гъст облак дим от неизменната си лула. — Не е толкова страшно. Утре сутринта ще има възможност да усети твърда земя под краката си.
Чу се силен плясък, после се възцари тишина. „Морският дракон“ продължи напред през теснините на Флорида. Над високите мачти и гордо развяващите се платна блещукаха безброй звезди, радващ признак на хубаво време. По-нататъшното ми пътуване щеше да премине спокойно.