— Как мислите, кога ще се върнем да потърсим съкровището? — попита Алистър, след като двамата с капитана дълго бяха стояли мълчаливо на кърмата, изложили лица на хладния морски бриз.
— Ако изобщо има съкровище — отговори предпазливо Данте, — трябва да изработим плана си много грижливо, Алистър. Ако съм преценил правилно Кътбърт Макей, той ще ни преследва до края на света. Берти не позволява никому да го надхитри. Нямаше да има такъв успех в начинанията си, ако не разчиташе на инстинкта си, и приемам, че този път инстинктът му подсказва същото, каквото и на мен: испанското съкровище наистина съществува. Сигурен съм, че е поканил датския капитан на няколко чашки ром и двамата са водили дълъг и поучителен разговор. Ясно му е, че имаме добър шанс да открием потъналия галеон, и е твърдо решен да присъства на събитието. Освен това никога няма да ми прости измамната маневра, която предприех тази нощ. Не, Берти ще ни следва постоянно, затова трябва да намерим начин да го обезвредим. Ако съкровището наистина съществува, аз нямам никакво намерение да го деля с капитана и екипажа на „Ани Джейн“ — заключи твърдо Данте и се загледа към тъмните, безформени брегове на Флорида.
Крайбрежието беше осеяно с блата, обрасли с мангровии и пълни с комари, а морето изобилстваше със страшни рифове и пясъчни плитчини, които непрекъснато се движеха. Това място щеше да се превърне в смъртен враг на всеки, който се опиташе да извади потъналия испански галеон. Но Данте Лейтън беше готов да се впусне в битката. Погледът му към дивия бряг издаваше предизвикателство.
— Запишете курса, мистър Кларк. Връщаме се у дома. Или поне за момента — прибави съвсем тихо капитанът. „Морският дракон“ прекоси теснините на Флорида и насочи носа си към Каролинските острови.
Втора глава
Нещо се носи по вятъра
Англия, лятото на 1769 година
Великолепният господарски дом на Кемъри беше построен на висок хълм, от който се откриваше широка панорама към заобикалящата го английска природа. Къщата беше от медноцветен камък, изсечен в близката каменоломна, и стените й блестяха, сякаш осветени отвътре. В началото на седемнадесетия век основният камък на Кемъри бил положен върху руините на средновековен дом, построен още в началото на четиринадесетото столетие. Разкошната средна постройка беше обградена от изток и от запад с крила, пазени от високи кули на местата, където се сливаха в главната сграда. Високи, широки прозорци на двата етажа отваряха къщата към слънчевата светлина. До парадния вход се стигаше по широка алея, обградена от великолепни кестени и грижливо засадени горички от бук, бреза и ясен. През есента Кемъри блестеше с великолепни цветове, но сега беше ранна пролет и паркът, който се спускаше по мекия склон към обкръженото с гори езерце, беше изпъстрен с камбанки. По-далече се виждаше средновековен параклис, обкръжен от прастари кедри. Диви ириси и нарциси цъфтяха в храстите и цветовете им бяха опръскани с дъждовни капки от внезапната пролетна буря, която бе нарушила пасторалната тишина на долината.
Тази долина беше мирна, Кемъри и присъединените към него имения на семейство Доминик се бяха задържали там повече от шестстотин години. Историята им обаче не беше нито мирна, нито спокойна. Първият Доминик стъпил на английска земя единадесети век. Пристигнал от Нормандия с Уилям Бастарда и завоевателната му армия. Като възнаграждение за вярната си служба Роджър Доминик де Камаре, рицар с безупречно име, получил от дук Уилям, който скоро бил коронясан за английски крал, земите на един от победените англосаксонски лордове.
През следващите столетия богатствата на семейство Доминик се увеличавали, нараствало и уважението, с което се ползвали сред хората. Франсис Доминик, деветият граф Карилстоун, бил обявен за дук за заслуги към краля си Хенри Пети по време на стогодишната война. Ала когато избухнала Войната на розите, когато големите родове Йорк и Ланкастър подели люта битка за трона на Англия, късметът изменил на семейство Доминик, оказало се между двете неприятелски партии. Все пак те успели да се отърват невредими и този път и Кемъри отново разцъфтяло, особено след като под владичеството на дома Тюдор в страната се възцарил мир. Истинския си блясък имението достигнало при кралица Елизабет I. Но както винаги, след светлината паднал мрак и когато Гражданската война напоила с кръв полята на Англия, петият дук Кемъри, който се сражавал на страната на своя крал Чарлз I срещу хората на Оливър Кромуел, попаднал в плен. Домът на предните му и всичките му имения били конфискувани от Стриганите глави, дукът платил за стореното с главата си, а дукеса Кемъри и малкият й син избягали в Холандия с останалите верни на краля семейства. Много скоро крал Чарлз бил обезглавен публично на Уайтхол Плейс, а наследникът му Чарлз II бил изпратен в изгнание след неуспял опит за бунт срещу протектората и лорд протектора Оливър Кромуел. Роялистите, много, от които се считали за късметлии, че са се отървали живи, прекарали дългите години на изгнание, тъгувайки за своите мъртви, за отнетото си богатство и унищоженото наследство.