Тримата нападатели обаче бяха уверени, че са улучили смъртоносно жертвата си, затова излязоха от прикритието си и закрачиха без бързане към мъжа, който бавно се свлече на седлото. Врагът беше победен. Вече нямаха причини да се страхуват.
За съжаление убийците не знаеха нищо за човека, когото им бе наредено да премахнат, и не проявиха никаква предпазливост. Макар че изпитваше адска болка, дук Кемъри напрегна слух и долови част от разговора им.
— Само изхабихме хубавия барут. Нали ти казах да го свалиш с първия изстрел! Като те гледам, не си сляп, тогава значи си глупак. И без това ни заповядаха да го убием, какво значение има дали сега или по-късно?
— Как да няма значение, тъпако! Ако го заведем жив, ще получим повече пари.
— Вслушвай се в съветите на брат си, Джаки. Доста отдавна работя за дамата и те уверявам, че тя винаги изпълнява обещанията си. Обаче е ужасна скъперница и със сигурност щеше да се зарадва, че не й се налага да плати пълната сума — намеси се поучително Теди Уолтъм. — Най-добре е да следваме точно заповедите и. Това е единственият начин да останем живи. Тази жена има черно сърце, по-черно дори от това на дявола. И не се спира пред нищо! — въздъхна той, после избухна в смях. — Видях със собствените си очи как застреля верния си слуга, без дори да й мигне окото. Знаете ли колко съжалявам, че се наех да служа при тази облечена в черно вещица! Трябваше веднага да си плюя на петите, но дамата знае как да ги метне примката около врата и да я затегне здраво. Кръвта й е студена като лед и колкото по-бързо свършим тази работа, толкова по-добре за всички ни. Ще го отнесем при нея, а тя нека се забавлява с него както си знае. Сигурно ще му говори за дъщеря му и не се знае кога чак ще ни заповяда да го убием — обясни потиснато мъжът. Единственото му желание беше да изпълни това последно поръчение и веднага да обърне гръб на лудата лейди.
— Каква дъщеря? Какви ги говориш? В каретата няма никой друг, освен дамата в черно и старата слугиня, която не престава да мърмори под носа си.
— Не си блъскай главата за неща, които не разбираш — отговори високомерно Теди Уолтъм. — Дъщерята беше само примамка, за да дойде татенцето под дъба. Но мога да му кажа, че ще има възможност да я види отново само ако възкръсне — предрече той и обърна гръб на жертвата си, макар и за миг. Неволното движение на дука убягна от вниманието му. — Да вървим, момчета! — извини весело той. — Да си свършим работата, а после ще се стоплим с бутилка ром.
Скрита на сигурно място под един хълм наблизо, Кейт беше слязла от каретата и можа да вади как Люсиен рухна на седлото си, улучен от коварен куршум. Тя запляска радостно с ръце, когато Теди Уолтъм и двамата му помощници изскочиха от скривалището си зад дъба. Сега й се искаше да е по-близо до мястото на действието, за да види безнадеждността, изписала се по лицето на Люсиен, когато бе установил, че са го примамили в капан. Много скоро тя щеше да изпита върховната радост в живота си — да се изправи лице в лице със смъртния си враг и да се наслади на безпомощността му.
Франсис и Робин напуснаха Кемъри двадесетина минути след баща си и сега бързаха да го настигнат. И двамата познаваха добре околностите на имението и бяха успели да съкратят пътя си, така че влязоха в долината почти веднага след него.
Но въпреки цялото бързане, синовете на дук Кемъри пристигнаха твърде късно. Още докато препускаха по тясната пътека, двамата забелязаха на отсрещната страна на езерцето фигурата на баща си, увиснал безсилно на гърба на коня. Спряха за малко и безпомощно проследиха как иззад големия дъб се появиха трима мъже.
Робин смушка с колене пъргавата си кобилка, помота си и с камшика, за да не изостане от брат си, който беше пришпорил своя Ел Сид веднага щом забеляза тримата нападатели. Робин понечи да му извика, но се сети, че ще се издадат, затова стисна здраво зъби, улови юздите на кобилата си и се втурна смело в облака прах, вдигнат от копитата на Ел Сид. Но само след минута Франсис забави темпото и позволи на брат си да го настигне.
— Робин! — проговори през рамо той. — Вземи пистолета ми. Зареден е освободил съм спусъка. Не е толкова важно да улучиш. Прицели се в мъжа с кафявия жакет и отвлечи вниманието му. — Франсис се обърна назад и сложи пистолета в протегнатата ръка на брат си. После се надигна на седлото и устреми поглед напред, където мъжете бавно обкръжаваха ранения дук.