В момента, когато Франсис помисли, че всичко е загубено, баща му се изправи светкавично и в ръката му блесна пистолет. Изстрелът завари нападателите напълно неподготвени. Мъжът, който вървеше пръв, се хвана за гърдите и се строполи в праха. Беше улучен смъртоносно.
Смаяното лице на нещастника можеше да се мери единствено с израженията на двамата му другари. Теди Уолтъм и братът на Джаки Потър обезумяха от страх, когато уж обезвредената им жертва внезапно ги нападна.
Все пак Теди Уолтъм ненапразно беше живял толкова дълго по опасните лондонски улици. През тези години той бе овладял няколко трика, които винаги му бяха помагали да отърве кожата. И сега измъкна светкавично втория си пистолет и го насочи право към гърдите на ранения дук.
За съжаление цялото му внимание беше съсредоточено върху Люсиен Доминик и острият му иначе слух дори не долови бързо приближаващия се конски тропот. Най-малко беше очаквал следващия изстрел да отнесе върха на ботуша му. Болезненият му вик и диво размаханите ръце не само подплашиха едрия кон, ами и предизвикаха изстрел, който мина високо над главата на дук Кемъри. Гърмът подплаши още повече жребеца и дукът, който не можеше да държи юздите с ранената си ръка, падна от седлото.
Куршумът, изстрелян от Робин, се заби в земята, Франсис се втурна в галоп към баща си. Мускулестите хълбоци на Ел Сид застанаха като жива стена между дук Кемъри и стреснатите му убийци. Намесата на синовете му даде на дука няколко скъпоценни секунди, през които успя да извади меча си. Той се изправи и миг преди да нападне престъпниците, в ума му се запечата завинаги една картина: малкият му син Робин стоеше с разкрачени крака, стискаше с две ръце дръжката на тежкия пистолет и с убийствен блясък в очите се целеше в убийците на баща си.
Братът на Джаки Потър пръв изпита на гърба си могъщия гняв на дук Кемъри. Том Потър също измъкна сабята си, за да се защити, но веднага разбра, че няма никакъв шанс срещу този изкусен майстор на оръжието, който притежаваше не само дяволски умения, но и нечовешка сила — той парираше ударите му с лекота, макар че раната на рамото му продължаваше да кърви изобилно.
Теди Уолтъм също беше в притеснено положение. И най-неприятното беше, че някакъв си хлапак с жълто около устата лека-полека го изтикваше назад — младо момче, а въртеше меча не по-зле от всеки лондонски майстор. Сигурно е имал за учител някой от най-добрите французи, каза си огорчено Теди и макар и неохотно, изпита възхищение към младежа, който вероятно беше син на дук Кемъри. В началото приликата толкова го слиса, та го обзе недоброто чувство, че е започнал да вижда двойно. Постоянната злоупотреба с алкохола си казваше думата — и то в най-неподходящия момент.
Ще стане още по-лошо, помисли си мрачно той и в следващия миг чу болезнен вик. Том Потър се препъна и се строполи на земята. Мечът падна от ръката му, без да причини вреда. Теди Уолтъм стисна здраво зъби, защото противникът му, който надали имаше и шестнадесет години, продължи да се сражава с лекотата на опитен фехтовач. Теди беше опитал всички хватки и трикове, които знаеше, но младият лорд ги отбиваше без усилие. Краката му работеха безупречно, очите му бяха непогрешими, но най-страшна и заслужаваща уважение беше смъртоносната акуратност на острието му. Накрая Теди се убеди, че единственият му шанс за спасение е бързото оттегляне. Нищо, че щеше да бъде изтълкувано като проява на страхливост.
В мига, когато взе това решение, Теди Уолтъм усети с огромна изненада, че шпагата на противника се заби дълбоко в рамото му. С невярваща гримаса, която не можеше да се сравни дори със странния израз, изписал се по момчешкото лице на Франсис Доминик, който за първи път в живота си раняваше човек, Теди Уолтъм изпусна шумно въздуха от дробовете си и едва задържа напиращия в гърдите му вик. Политна назад, очаквайки смъртоносния удар, но момчето очевидно не беше жадно за кръв и не се възползва от предимството си. След като беше обезвредил противника си, Франсис посвети цялото си внимание на съдбата на ранения си баща. Обезвреденият противник престана да съществува за него.
Теди Уолтъм може и да беше победен от един голобрад младеж, но не беше глупак и веднага се възползва от шанса си за бягство. Той не беше човек на честта, за да остане на място и да се бие до последен дъх — особено след като видя приближаващия се дук Кемъри и жаждата за убийство в странните му очи. Теди се обърна и хукна да бяга като подгонен дивеч.
Скрита зад дърветата, които растяха по хълма, Кейт видя всичко и от гърлото й се изтръгна задавен вик. Когато и вторият наемник се строполи в безсъзнание на земята, яростта я задуши. Как можа да се случи това? Какво, по дяволите, стана с внимателно премисления план? Момчетата! Децата на Люсиен бяха осуетили отмъщението, чиято сладост вече бе изпитала. Очите й отказваха да повярват. Онова хлапе беше стреляло в крака на Теди Уолтъм, а младежът — без съмнение Франсис Доминик — успя да защити баща си с тялото на могъщия си жребец, а след това без усилие прониза рамото на Теди Уолтъм.