— Проклет да е! Проклета да е душата му! — изсъска тя, като видя с колко усилия Теди парира последния удар, как се обърна и се запрепъва нагоре по хълма с липсващия връх на ботуша си.
Кейт заудря като побесняла стъблото на близкото дърво, без да може да откъсне очи от тъжната карикатура на мечтата си. Люсиен отново успя да й се изплъзне! Точно когато трябваше да бъде неин. Колко пъти вече му се бе удало да отрази нападенията й. А сега трябваше да лежи по лице пред нея и да моли за милост. Но не, той отново беше излязъл победител. Онези трима глупаци бяха объркали всичко. Планът й беше отишъл по дяволите.
Същите или поне подобни мисли вълнуваха Теди Уолтъм, докато тичаше да се скрие на сигурно място. И сам не знаеше колко пъти се плъзна и политна в калта. Струваше му се, че пада на всяка крачка. Какво ли ще правя, ако съм загубил големия пръст на крака си, помисли си обезкуражено той и закуцука напред. Рамото му пареше като огън. Убеден, че адските кучета са по петите му, той хвърли поглед през рамо и въздъхна облекчено — поне засега никой не го преследваше.
Останал почти без сили, Теди Уолтъм се закатери по хълма, падна още няколко пъти и най-после успя да стигне върха, където дамата сякаш нямаше друга работа, освен да наблюдава мъчителното му изкачване. Той й протегна ръка за помощ, хлъзна се отново, но тя изобщо не се раздвижи. Просто стоеше и го гледаше.
— За нищо не ви бива. Проклет глупак. Малоумник. Кретен — изсъска с едва удържана ярост Кейт и изгледа безучастно окървавения си наемник. — Вие разрушихте всичко, за което съм си мечтала цял живот. С вашата страхливост объркахте прекрасния ми план. Трябваше да ви изхвърля навън с ритници още щом ви видях. Ако не се бяхте показали така глупашки иззад дървото, сега Люсиен щеше да е в ръцете ми и да моли за милост.
— Вие сте напълно луда, жено! Този мъж никога няма да падне на колене пред вас, нито пред когото и да било другиго. Лека-полека започвам да разбирам защо още преди години ви е пратил по дяволите — изрева в отговор Теди Уолтъм. Търпението го беше напуснало заедно с куража. Сякаш заедно е кръвта беше изтекъл и страхът му от безумната лейди.
— Не знам какво е станало помежду ви, но то е било достатъчно отвратително, за да ви държи далече от дука през всичките тези години — и вас, и проклетия ви Пърси. Ще ви кажа едно — продължи той, надиша се и се олюля от напрежението: — Той очевидно е знаел какво върши, като ви е изгонил чак във Венеция. Господи, жено, в сравнение с вас обитателите на Нюгейт са мъченици и светци. А що се отнася до мен, аз не ставам за светец, затова ви казвам сбогом, милейди — заключи със злобно задоволство той.
— Какви ги дрънкате? Какво означава това? Къде сте тръгнали, глупако? — изкрещя Кейт, но Теди Уолтъм без бавене й обърна гръб.
Тя събра копринените си поли и хукна след него, побесняла от гняв, неспособна да разсъждава разумно. Ала едва бе успяла да направи две крачки, когато Теди Уолтъм се обърна, сграбчи я за китки те и изтръгна скрития под роклята й пистолет.
— Казах ви, че си отивам, милейди, но не като грамадния ви приятел, нещастния идиот Роко. Аз съм малко по-умен от него и научих добре урока си. Знам колко струва вашата лоялност — обясни саркастично той и погледна пистолета в ръката си. — Само още една крачка, и в гърба ми щеше да зейне дупка, нали така?
— Свиня такава! Изведнъж станахте смел, но нима забравяте, че знам кой сте? Ще разтръбя името ви из цял Лондон. Властите ще искат да си поговорят с вас, но едва след като са сложиш примката около скъпоценния ви врат.
— Продължавайте все така, милейди. Само че не се радвайте преждевременно, защото добрият стар Теди Уолтъм дори не помисля да присъства на увенчаването си. Никой няма да види дори върха на носа му в Лондон, нито пък в Англия. Теди ще иде в друга страна и ще се нарече с ново име. Обзалагам се, че когато тръгна на път, вие отдавна ще се пържете в ада — заключи подигравателно той.
Кейт стоеше като втрещена, неспособна да проумее, че един прост лондонски крадец и убиец смее да й говори по този дързък начин. Как се осмеляваше да се обръща така безсрамно към лейди Катрин Андерс? Как смееше да я изоставя точно когато тя имаше крещяща нужда от него? Той имаше още задължения към нея. Негова беше вината за провала на плана й. Не, тя нямаше да търпи подобно безочие. Нямаше да му позволи да й избяга. Без да се бави, тя събра полите си и затича след клатушкащата фигура.