Когато заобиколи хълма, я обзе паника, защото жалката фигура на Теди Уолтъм вече не се виждаше. Не, ето го там! — Бързаше към конете, привързани към каретата. Извън себе си от гняв, Кейт хукна да го догони. Бързите й крака скоро стопиха преднината му.
Отначало Теди Уолтъм помисли, че го е връхлетял ястреб. Остри нокти се впиха в кожата му и заплашиха да я разкъсат. Ала като видя мършавите ръце с опасно изпилени остри нокти, той позна нападателя.
Ноктите на изисканата дама раздраха бузата му и от устата му потече кръв. Теди се сгърчи от болка, но после бе обзет от смелостта на отчаянието. Без да обръща внимание на парещата болка в ръката си, той посегна назад и сграбчи ръката й. После я дръпна и грубо я прехвърли през рамо.
Кейт се озова в безкрайно унизително положение. Тя изпъшка и се опита да надигне главата си. Но преди да е успяла дори да коленичи, усети как ръката му я стисна за тила и попречи на движенията й.
— Тъй като е дошло време да разтурим нерадостното си партньорство и всеки да тръгне по пътя си, мога само да кажа, че се надявам никога вече да не ви срещна — проговори с усмивка Теди Уолтъм. — Мисля обаче, че почтеността изисква моята тайнствена благодетелка да ми покаже лицето си. И без това ще получа твърде малка награда за усилията си, да не говорим, че безброй пъти излагах живота си на опасност.
— Не! — изпищя Кейт и отчаянието й придаде нечовешка сила. Трябваше на всяка цена да попречи на Теди Уолтъм да смъкне маската от лицето й. Но също толкова фанатично, колкото тя се стараеше да запази тайната си, Теди Уолтъм бе решен да я разкрие.
Онова, което мъжът очакваше да види и над което си беше блъскал главата месеци наред не беше нищо в сравнение с реалността. Когато откъсна моделираната маска от лицето на Кейт, ръцете й се стрелнаха към обезобразената буза, но не успяха да я скрият от погледа му.
Теди Уолтъм беше толкова поразен, че отстъпи крачка назад и заклинателно вдиша ръце, сякаш искаше да се предпази от тази ужасяваща гледка. Ужасът в очите му беше непоносим за Кейт, но едва прошепнатото „Боже мой“ едва не я уби. Кейт се сви на кълбо, но душата и гордостта й бяха разголени пред лицето на един обикновен лондонски крадец. Всичко, което години наред бе крила от любопитни очи, сега беше безмилостно изложено на дневната светлина.
Теди Уолтъм гледаше като втрещен обезобразеното лице на лудата лейди. В очите му се четеше едновременно възхищение и страх. Белегът беше дебел, зараснал накриво и обезобразяваше по отвратителен начин зашеметяващо красивото женско лице. Каквото и да е било онова, което беше пробило меката плът на бузата, то беше изтеглило лявата половина на устата силно надолу, а ъгълчето на окото беше толкова изкривено, че правеше погледа злобен и неподвижен.
— Велики Боже, сигурно е истински ад да живееш с това, а, милейди? — проговори с усилие Теди. Вече му се гадеше от вида на сълзите, които се стичаха от очите на жената. Затова й обърна гръб, скочи на гърба на първия кон, който се изпречи пред очите му, и без да се обърне нито веднъж, препусна в посока северозапад, където се намираше Бристол. Там със сигурност щеше да намери някой кораб за колониите. Много пъти беше чувал, че Бостън е град, който непрекъснато се разраства — и вероятно именно там беше най-подходящото място за предприемчив човек като него. Теди Уолтъм знаеше много добре, че трябва да скъса веднъж завинаги с миналото си.
Това беше мъдро решение, защото само след час имението Кемъри и околните села бяха вдигнати на крак и всички мъже се втурнаха да търсят неуспелия убиец. Слуги, градинари и ратаи със святкащи от злоба очи, придружени от най-силните селяни, претърсваха всяка педя земя, за да намерят похитителите на лейди Реа Клер. Дукът искаше да ги изправи пред съда, по кръвожадната тълпа със сигурност нямаше да им окаже тази милост.
В голямата къща на Кемъри господарят бе принуден да седи бездеен и да понася постоянното бъбрене на загрижената Роули, която се суетеше около него. Сръчните и ръце се справиха отлично с почистването и превързването и сега тя мърмореше и се сърдеше, че пациентът не желае да се вслуша в разумните й съвети.
— Раната от куршум си е рана от куршум, все едно лека ли е или тежка. Имали сте късмет, че не е строшил костта, но въпреки това отворът е дълбок и сте изгубили много кръв. А ей сега ще дойде и онзи стар глупак, докторът, и ще нареди да ви пуснат още кръв. — Роули изпухтя презрително. — Никога не съм вярвала в методите му, никога. Не сте ли съгласна с мен, милостива госпожо? — обърна се тя към дукесата, която през цялото време беше седяла необичайно тиха и неподвижна.