— В колониите? — прошепна невярващо Сабрина и се опита да си представи дивата пустош, която беше толкова далеч от Англия. — О, божичко, бедната ми Реа! — изплака тя, когато осъзна на какви тежки изпитания е била подложена дъщеря й. — Какво ще правим сега? Как да я намерим? О, Люсиен! — изхълца тя, но сълзите, които потекоха по лицето й, бяха от радост. — Реа е жива, сигурна съм. Сега поне имаме шанс да я открием. Това е много по-добре, отколкото да седим тук и да чакаме. — Гласът й звучеше предизвикателно, сякаш отказваше да приеме най-лошото.
— Рина! Люсиен! Правилно ли чух? Наистина ли Реа е жива? Толкова се стреснах от изстрелите, че станах накриво и си изкълчих пръста на крака — оплака се внезапно изникналият на вратата Ричард. — Знаете ли колко време изгубих, докато ви открия? — Босите му крака се подаваха изпод нощницата, набързо наметнатият халат непрекъснато се смъкваше от раменете му. — Добре ли си? — попита уплашено той, като видя обляното в сълзи лице на сестра си.
— Разбира се, Ричард — успокои го Сабрина. — Ще си върнем Реа! — извика зарадвано тя.
— Недей така, Рина — укори я дукът, но не успя да продължи, тъй като в кабинета нахлуха дузина тежковъоръжени мъже, водени от пъшкащия Батърик.
— Ваша светлост! Ранен ли сте? Кой изпразни пистолетите? Някой пострада ли? Къде е злосторникът? — попита на един дъх той и острите му очи не пропуснаха нито една подробност от обстановката. — Братовчедите ли бяха, Ваша светлост?
— Беше само лейди Кейт. Сама е, но е ранена и затова двойно по-опасна — отговори кратко дукът. — Промъкнала се е през подземния проход. Мисля, че ще се опита да избяга пак през него.
— Тази жена е истински дявол. Още като дете беше по-злата от двамата. А лорд Пърси? Дали ще я чака на изхода, как мислите, Ваша светлост? — попита Батърик, който искаше да бъде подготвен за всичко.
— Със сигурност ще я дочака — отговори уверено дукът. — Пърси е мъртъв. Имаме работа само с лейди Кейт.
— И това не е малко — промърмори Батърик и си каза, че би предпочел да се изправи срещу разярен бик. — Ще изпратя няколко момчета на изхода на тунела, за да я заловят, щом излезе. Аз лично ще поведа другите към входа. Така ще я заклещим и няма да ни се изплъзне — обеща тържествено той. — Лейди Кейт никога вече няма да ви причини зло, Ваша светлост.
Кейт се взираше като замаяна в спящото дете. Забравила раната и кръвта, която капеше по ватираната завивка, тя милваше копринено русата косица. След малко огледа стаята и прокле тъмнината, която не й позволяваше да види лицето на момченцето. Догарящият огън в камината осветяваше оскъдно стаята и задълбочаваше сенките, което допълнително я затрудняваше. Вече се бе спънала в едно дървено конче. Пронизителното скърцане на дъските й се стори достатъчно силно да събуди и мъртвите, но бавачката продължаваше да хърка сладко в тясното си легло.
Кейт хвърли бърз поглед през рамо и на устните й изгря коварна усмивка. После се обърна към другото креватче, където спеше момиченцето. Спомни си, че самата тя е спала в това легло преди много, много години — невинна и без да подозира какво й готви бъдещето. В мрака детската стая й изглеждаше почти същата като по времето, когато двамата с Пърси живееха в Кемъри.
— Пърси — прошепна с копнеж тя. — Дойдох да те взема, Пърси. Събуди се, миличък — настоя тя и отново помилва ангелското личице на Андрю Доминик. После внимателно вдигна спящото дете и го уви в одеялцето. Притисна до гърдите си топлото малко телце и властно закопня за нов, по-различен живот. — Сладкият ми Пърси — изрече с нежност тя и се запъти към вратата. — Сладкият ми Пърси. Кейт е дошла да те вземе.
Тихо покашляне откъм леглото на бавачката я стресна до смърт. Кейт замръзна на мястото си и бавно се обърна към неясната фигура, която се раздвижи под завивките.
— Може ли да попитам кой е тук? — обади се сънен глас. — Вие ли сте, Ваша светлост?
Кейт захапа гневно долната си устна, като чу, че старата бавачка посяга към нощната си масичка. Жената запали лампата и яркото пламъче освети черната й фигура.