Реа Клер посочи една тясна леха, изцяло стъпкана от конските копита.
— Много съжалявам, Саундърс, но мисля, че е очевидно.
Саундърс кимна и на лицето му се изписа искрена мъка.
— Да, милейди, предположих, че е отпрашил към любимите ми шибои, а те са и любимите цветя на Нейно благородие. О, Божичко, днес май ще падат глави — предрече мрачно той и се приготви да си върви. — Не знам какво ни чака. Знам само, че Негова светлост ще побеснее, а Нейна светлост непременно ще вземе страната на младия лорд Робин. Господ да ни е на помощ — повтори тихо той и последва пътеката на разрушението като куче, подушило следа.
— Този господин е твърде дързък — отбеляза сухо граф Рендейл. — Аз не бих търпял да се говори в мое присъствие за дука и дукесата по такъв непочтителен начин. Този мъж трябва да знае къде му е мястото — продължи хапливо той и огледа с тъжен поглед мокрия си панталон.
Лейди Реа Клер Доминик вдигна едната от съвършено извитите си вежди и много заприлича на властния си баща.
— Кемъри е негов дом, Уесли — обясни хладно тя. Той е бил градинар тук много преди да съм се родила. Баща му е бил главен градинар на Кемъри, дядо му също, и предполагам, че Саундърс знае за семейството ми повече, отколкото аз ще узная през целия си живот. Освен това той е прекрасен човек — и верен добави още по-студено тя. — Сигурна съм, че е готов по всяко време да жертва живота си за майка ми, затова няма да търпя нито една обидна дума по негов адрес.
— Не е редно да се общува толкова отблизо с персонала — отговори мрачно Уесли и изстиска мократа си вратовръзка. — Твърде често съм имал случай да отбележа, че сте твърде снизходителна към тях, да не говорим за невъзпитания ви брат. Ако Робин беше бой брат, щях да…
— Но той не е ваш брат, Уесли — прекъсна го с нарастващо нетърпение Реа Клер. — И благодаря на бога за това, защото се осмелявам да твърдя, че много скоро ще го задушите с пълната си липса на чувство за хумор.
— Само защото не намирам нищо смешно в това, че паднах в блатото, ме обвинявате в липса на чувство за хумор! Толкова ли сте нечувствителна, скъпа моя! Но се осмелявам да кажа, че вие ще направите добре, ако развиете малко повече усета си за приличие — посъветва я с обвинително лице графът, които не забелязваше искрите в очите и, защото беше зает да изстисква водата от ръкавите си.
— Разбира се, сър — съгласи се с подигравателно изражение младата дама. — В такъв случай ми позволете да ви посъветвам да се преоблечете, защото не аз съм тази, която е застанала тук като окъпан пудел.
При тази саркастична забележка устните на лорд Рендейл потръпнаха.
— За което трябва да благодаря на брат ви — прибави с нарастваща възбуда той, съсредоточил целия си гняв върху лудата глава на лорд Робин, — откъде, по дяволите, се е взело това ужасно животно? Едно от онези проклети шотландски понита, ако не се лъжа? Варварска страна, и хората в нея са варвари — заключи презрително той.
— Това ужасно животно — започна лейди Реа Клер и се усмихна, зарадвана от онова, което щеше да последва — случайно е подарък от вуйчо ми Ричард. Нали го помните? Той живее в Шотландия, в семейното имение на прадядо ми по майчина линия, който… — Тя спря за миг, за да подсили драматичния ефект. — … случайно е паднал в битката при Кулодън, където се е сражавал на страната на Добрия принц Чарли. Ние сме отчасти шотландци, нима забравихте това? — попита сладко тя и очите й заблестяха дяволито.
— О! — простена лорд Рендейл и се изчерви засрамено, защото осъзна непростимата си грешка. — Реа Клер, простете ми, моля ви! Не биваше да казвам това, аз… наистина не беше прилично. Но бях забравил напълно вуйчо ви, маркиза, както и факта, че живее в Шотландия. Макар че не мога да проумея как е могъл да се заточи доброволно в това забравено от Бога място. Там е толкова пусто… — Графът замлъкна и лицето му стана още по-червено. — Господи, проклетият ми език. Най-добре е да го отрежа.
— Да, Уесли, и ви съветвам да го сторите, преди да сте изкопали окончателно гроба си — отговори със снизходителна усмивка Реа Клер. Тя никога не се сърдеше дълго, а пък и Уесли беше просто един безобиден, макар и понякога прекаляващ със снобизма си приятел.