— Питам още веднъж — коя сте вие? Не ви познавам, нали? — попита с треперещ глас бавачката. Тя не се беше разсънила напълно, но шестото чувство й подсказваше, че нещо не е наред — Какво носите? — попита внезапно тя. — И въобще, какво търсите тук? Господи! Ама това е малкият лорд Андрю! Какво искате… — Гласът замлъкна, когато Кейт нарочно обърна обезобразената половина на лицето си към светлината. Това беше единственото й средство за самозащита.
Ужасеният писък на бавачката отекна като гръм в ушите на бегълката и се разнесе по коридорите на Кемъри. Ала докато стигне до брата и сестрата, които вървяха ръка за ръка към детското крило, той беше само тихо простенване на нощния вятър.
— Мисля, че разбирам защо Люсиен държи да присъства на залавянето на Кейт — казваше тъкмо Ричард, който трепереше от студ. — Аз на негово място изобщо не бих понесъл вида й. И въпреки това имам чувството, че я съжалява, Бог знае защо — продължи любопитно той. — Никога не съм смятал, че Люсиен е способен на съчувствие. Моля те, не ме разбирай погрешно — побърза да обясни той, — мъжът ти е добър човек, но понякога е прекалено твърд и безмилостен.
— Прав си, Ричард, но Кейт е част от семейството му — отвърна Сабрина. Тя също беше изненадана от поведението на съпруга си.
— Така е. Знаеш ли, Рина, когато баща ни умря, мислех, че няма да изпитам нищо. Все пак, доколкото си спомням, аз съм се срещал с него един-единствен път. Онова, което изпитвах към него, можеше да се определи само като смъртен страх. Но когато ми съобщи новината, аз… — Ричард млъкна смутено, защото му беше неловко да си признае. — … стана ми много тъжно. Сякаш бях загубил нещо, макар да не знаех какво.
Сабрина се усмихна с разбиране, положи глава на рамото му и рече:
— Естествено е да си тъгувал за нещо, което никога не си познавал, но което ти се е полагало по право. Плакал си не за Джеймс Верик, човека, който никога не се заинтересува от теб, а за своя идеал за баща — опита се да обясни тя. В гласа й звучаха едновременно твърдост и болка. Това ставаше винаги, когато говореха за починалия си баща.
— Но ти не плака за него, нали, Рина? И не ти беше мъчно? — попита Ричард и погледна с обич красивото лице на сестра си.
— Не — отговори кратко тя. — За мен той отдавна беше мъртъв. От деня, в който ни изостави, започнах да мисля за него като за някакво отвратително влечуго, Дики, и го презирах с цялото си сърце. — Сабрина не можеше да забрави болката и горчивината на самотните си детски години. — Честно казано — продължи тя, връщайки се на днешните проблеми, — доколкото познавам Люсиен, мисля, че той просто иска да се увери лично в залавянето на Кейт. Тази жена е луда и е хладнокръвна убийца. Но не вярвам, че този път ще успее да отърве бесилката. — Сабрина вдигна глава и видя иначе достолепната стара бавачка да тича към нея по коридора и при това да се олюлява като пиян матрос.
Ричард се взря невярващо в дребната жена, която очевидно не беше на себе си от страх. Усмихна се и извика:
— Мили Боже, бавачката ти е пияна! Колко пъти те предупреждавахме да не наемаш за бавачка една ирландка. — В очите му блестяха весели искри. — Помня, че и Мейсън беше против това рисковано решение. Макар че преди това се извини най-учтиво, той ти предрече, че ще съжаляваш за деня, в който си я назначила.
Сабрина изпухтя презрително.
— Това беше преди двайсет години, а и ти много добре знаеш, че Мейсън е предубеден. Историята е много стара, но се твърди, че годеницата му била избягала с някакъв ирландски слуга. Мисис О’Кейси е била винаги безупречна, за голямо разочароваше на Мейсън. — Сабрина винаги защитаваше бавачката си, но тази нощ и в нейното сърце се породиха съмнения. Ридаейки истерично, жената се хвърли отчаяно на колене.
— Божичко, Ваша светлост! Господ да ни е на помощ, защото в дома ви са се появили демони! Сигурно аз ще бъда следващата им жертва, дано Мадоната и всички светии ме запазят! — изплака тя и закърши ръце. — Яви ми се самият сатана. Сигурно е избягал през портите на ада. По-страшното беше, че водеше със себе си и дяволската си жена. Никога не съм виждала такова лице, Ваша светлост! Демони! — изпищя отново тя и улови ръката на Сабрина. — Тя го взе със себе си и да знаете как беше намазана със сяра и цялата пламтеше! А после изчезна сред облак дим — обясни с последни усилия тя и се строполи на земята. Разтърси я силен гърч.
Ричард хвърли съжалителен поглед към жалката фигурка. Бедната жена очевидно беше загубила ума си.
— Радвам се, че настоя да видим децата, Рина. Кой знае какво щеше да се случи, ако мисис О’Кейси беше продължила да се държи така и ги беше събудила. — Ричард погледна сестра си и замръзна на мястото си, поразен от неестествената й неподвижност. — Съжалявам, Рина. Не исках да те засегна. Наистина не мисля, че с близнаците се е случило нещо лошо — проговори разкаяно той, когато осъзна, че необмислените му думи са я уплашили.