Като капак на всичко моряците му го смятаха за светец и не преставаха да му се възхищават, че е спасил невинното момиче.
Не, тя не беше глупава, тази малка уличница с маниери на лондонска лейди. Знаеше много добре, че капитанът се съмнява в твърденията за истинската й самоличност, и полагаше големи усилия да се сдружи с екипажа му. И все пак Данте не беше забравил отчаяния й опит да запази достойнството си, макар че носеше неговата риза. Представлението й беше наистина достойно за възхищение. Но макар че погледът му непрекъснато се връщаше към зърната на гърдите и, които изпъкваха под лъскавата коприна, той не позволи да го отклонят от целта му. Залогът беше твърде висок — бяха съвсем близо до целта и сега не биваше да допуска грешки.
— Ако ти е мило бледото ти дупе, не казвай нито дума за картата, която намери уж случайно — предупреди я той и едва не се изсмя с глас на изненаданото й лице. — Ако искаш да си подсигуриш симпатията на хората ми, не споменавай нищо за мисията си, скъпа моя. Трябва да разбереш, че ми беше невъзможно да запазя в тайна присъствието ти на „Морския дракон“ и сега мъжете умират от любопитство кой е гостът ми и какъв е. Хюстън Кърби ти оказа голяма услуга, като опиат историята в най-ярки краски и ги разплака от умиление. Моряците много обичат добрите истории. Съветвам те за твое добро, момиченце — заключи той, — да продължиш да играеш ролята на невинната жертва, за която те смятат.
— Картата на съкровището, която криете толкова грижливо, не ме интересува ни най-малко — парира го умело Реа. — Не разбирам за каква трябва да се представям, затова ще ви кажа коя съм в действителност. Очевидно паметта ви изневерява. Аз съм лейди Реа Клер Доминик, дъщеря на дук и дукеса Кемъри. Бях отвлечена от дома си и единственото, което искам, е да се върна в къщи — заяви твърдо тя, макар че по ресниците й бяха надвиснали сълзи. — Нищо повече.
— Добре казано, мила моя, но това няма нищо общо с неудобното положение, в което си изпаднала. Въпреки това имай предвид, че от поведението ти на борда на кораба ми зависи ще видиш ли някога семейството си или не — отговори той и заплашително смръщи вежди. Като видя страха, изписал се в очите й, се постара да стане още по-ясен. — Която и да си в действителност, само ще си навредиш, ако се раздрънкаш за неща, които не те засягат. Много лесно ще ми бъде да те изоставя на някой самотен остров, а това завинаги ще затвори пътя ти към дома.
Данте си припомни чувството за вина, което го бе обзело при тези жестоки думи, но не си позволи да се размекне.
— Някои хора твърдят, и може би с основание, че няма почти никаква разлика между пиратството и корсарството. Факт е, че флотата на Негово величество не прави разлика между корсари и пирати, когато ги срещне в открито море. Още не познаваш Лонгакрес, но той е бил истински пират. Поговори някой път с него и ще разбереш, че, макар и цивилизован, той не е човек, който прощава на измамниците. Още си служи отлично с кривата пиратска сабя. — Момичето най-после разбра и лицето му стана пепеляво. — Погледни на този разговор като на почтено предупреждение, скъпа моя. Аз наистина искам само най-доброто за теб.
— Не искам да ви създавам неприятности. Искам само да си ида в къщи — прошепна през сълзи тя. Някой по-малко решителен мъж вероятно щеше да се трогне от бездънното й отчаяние, но Данте само се усмихна и обърна гръб на крехката фигурка.
Това беше преди повече от седмица. Погледът на капитана се устреми към блесналите в слънце платна, издути от свежия бриз. Пътуването беше започнато добре, но не се знаеше как ще свърши. Вятърът ги носеше с голяма скорост и ако всичко вървеше добре, още преди утрешния вечерен прилив щяха да видят земя.
Погледът на Данте се устреми отново към момичето и в главата му се завъртя въпросът как ли ще реагира то, когато чуе радостния вик на мъжа в коша, че е видял земя. Не знаеше за какво мисли тя в момента, защото беше привела глава и се опитваше да върже един от сложните моряшки възли с помощта на Кони Брейди. Това същество беше непредвидимо — сега се забавляваше като дете с юнгата му, а в следващия миг се усмихваше прелъстително на Алистър Марлоу или посрещаше тъмния поглед на Соумс Фитсимънс, който играеше със страст ролята на чаровен ирландец.
Във всеки случай Данте Лейтън беше сигурен в едно: щом хвърлеха котва в Антигуа, малката щеше да се опита да избяга. Това беше единственият й шанс да си възвърне свободата и тя го знаеше. Знаеше също, че капитанът няма намерение да я пусне. Все едно дали беше наемница на Берти Макей или обикновена уличница, решила да подобри положението си, като стане любовница на маркиз, тя нямаше да напусне борда на „Морския дракон“ в пристанището на Сейнт Джонс. Каквато и да беше целта й, той нямаше да й позволи да продаде сведенията си — поне докато дори една небрежно отронена дума можеше да причини вреда на него и хората му.