Разбира се, положението ставаше много по-опасно, ако тя наистина беше дъщеря на дук Кемъри. Данте си представяше отлично в какви краски ще опише на родителите си как са я държали като пленница на някакъв си контрабандистки кораб. Капитанът на „Морския дракон“ можеше да очаква сериозни неприятности, ако историята й достигнеше до ушите на някои важни личности. Ако флотата на Негово величество тръгнеше да го преследва със заповед за арестуване, това щеше да усложни безкрайно положението му. Но най-неприятното щеше да бъде, ако му се наложеше да отговаря пред един отмъстителен баща, който на всичкото отгоре беше могъщ дук. Данте никак не държеше да се сдобие с такъв опасен неприятел, който да го преследва на всяка крачка.
Не, тази възможност беше повече от невероятна. Само някой луд би се осмелил да отвлече дъщерята на английски дук. Изведнъж през ума му мина чудесна мисъл и на лицето му изгря усмивка. Русата коса на момичето блестеше като злато.
Чул тихия смях на господаря си, Хюстън Кърби въздъхна облекчено. В последно време беше толкова разтревожен, че не можеше да затвори очи. Само веднъж преди това бе виждал капитана си в толкова опасно настроение и тогава едва не се разигра трагедия. А сега, загрижен за съдбата на Данте Лейтън и за трудностите, които ги очакваха при търсенето на съкровището, Кърби се чувстваше така, сякаш целият товар на света тежеше върху тесните му рамене. А когато си представеше възможното завръщане в Мердрако, го обземаше дяволски страх.
Най-голямата му грижа обаче беше момичето. Младата лейди постепенно се превръщаше в неразрешим проблем и това никак не му харесваше. Затова се изненада приятно, когато капитанът се усмихна.
— Толкова е красива… — въздъхна Хюстън Кърби и в очите му заблестя бащинска гордост. Все пак той беше човекът, който я излекува от треската и благодарение на когото бузките й се наляха и заблестяха в розово. — Истинска красавица, капитане. И е толкова мила. Никой не е чул от устата й и една остра дума — продължи упорито Кърби, без да обръща внимание на презрителното изпухтяване на господаря си. Много добре знаеше, че двамата са в постоянен мълчалив двубой. — И е отлично възпитана. Мога да си представя колко тъгуват дукът и дукесата от загубата на такава красива дъщеричка. Сигурно им се къса сърцето при мисълта за съдбата й — заключи той и изгледа предизвикателно капитана си.
— Съгласен съм с теб — промърмори примирително Данте. Ала дребният стюард не позволяваше да го измамят толкова лесно. Подигравателните искри в сивите очи не убягнаха от погледа му.
— Тъкмо размишлявах колко е готов да даде дук Кемъри за скъпоценната си дъщеричка — рече небрежно Данте. — Ако наистина е тази, за която се представя, можем да поискаме значителен откуп. В случай, че търсенето на испанското злато остане безрезултатно — заключи той, без да изпуска момичето от очи, — ще се свържем с дука и той ще възстанови загубите ни.
— Милорд! — изграчи ужасено Хюстън Кърби, възмутен до дън душа от този подъл намек. — Как можахте дори да си го помислите! Да знаете, че за първи път в живота си се срамувам от връзката си с името Лейтън!
Данте погледна развеселено верния си слуга. Познаваше твърде добре трагичното му изражение и не се остави да бъде заблуден. Въпреки това проговори примирително:
— Беше само едно предложение. Освен това знаеш, че аз съм твърдо решен да се върна в Англия, а не бих могъл да го сторя, ако над главата ми виси заповед за задържане. Но ми се струва невероятно този въпрос изобщо да възникне. Кой би платил цяло състояние за това безсрамно хлапе? Единствената титла, с която се е сблъсквала досега, вероятно е била изписана на някой илик, макар да се съмнявам, че може да чете и пише. — Очите му се присвиха заплашително, когато видя, че изсветлялата от слънцето коса на Алистър почти докосва златните къдрици на момичето, докато водеше ръцете му при завързването на възела.
— Недейте така, капитане. Мъчно ми е, като ви чувам да говорите така за младата лейди. Щом пристигнем в Антигуа, трябва да я предадем на властите. Вече съжалявам, че я взехме с нас. Но нямахме друг избор, наистина. Ако не я бяхме задържали, сигурно щеше да умре от треската. Още тогава не харесах онези двамата, дето ме спряха на кея. Соумс познава добре онова куче Даниел Люис. Ако някой му се изпречи на пътя, работата обикновено свършва с бой и често с нож в гърба. Точно така, мистър Фитсимънс казва, че е най-добре да се държим по-далеч от такъв подлец. А капитанът на Люис бил същият като него. Бенджамин Хаскел беше познат по всички кръчми на Чарлзтаун. Щом се напиел, ставал опасен, а той почвал да се налива веднага щом спуснели котва. Какво ли е преживяло бедното момиче с тези двама негодници? Не ми се мисли какво щеше да й се случи, ако не беше попаднала при нас. Наистина, щастлива случайност — промълви почтително той, за да не обиди могъщите сили, които очевидно ръководеха съдбите на хората.