— Не знаех, че толкова лесно се оставяте да ви заблудят, Кърби. Учудвам се как толкова години успявате да избягвате капаните, които така умело залагат жените — отбеляза развеселено Данте. — Никога ли не ви е идвало на ум, че цялата тази работа е била замислена предварително? Сигурно са избрали тъкмо вас, заради сърдечността ви, да придружите лично момичето до „Морския дракон“. А докато се грижехте за нея и я хранехте със специалните си бульони, тя е претърсвала каютата ми. Берти Макей не е могъл да знае, че сте зает да купувате провизии за предстоящото плаване и че „Морският дракон“ ще вдигне котва още на следващата сутрин — а не чак другата седмица, както беше повярвал цял Чарлзтаун. Неговите хора са инсценирали бъркотията по кейовете — и то съвсем близо до моряка, който е бил на вахта. Така са отклонили вниманието му и нашата невинна овчица е успяла да се промъкне на борда. На всичкото отгоре веднага намери картата — изръмжа гневно Данте. Но само той си знаеше със сигурност дали това е безсмислена спекулация или теория, която заслужаваше внимание.
Хюстън Кърби обаче не си позволяваше да помисли нищо лошо за Реа Клер Доминик.
— Не сте прав, капитане. Мисля, че Берти Макей поема твърде голям риск, като приема, че момичето ще успее да намери картата и ще се измъкне незабелязано от кораба за толкова кратко време. Близко до ума е да се предположи, че капитанът е в каютата си.
— Рискът е бил твърде малък, Кърби — отвърна Данте, който изобщо не се троша от уверенията на стюарда си. — Забравихте ли, че Берти Макей ме следи от месеци насам? Знаел е точно кога съм слязъл от борда, къде съм вечерял и кога съм се оттеглил в квартирата си. Сигурно е видял дори Хелън Джордан да влиза в къщата ми и е сметнал, че до следващата сутрин ще бъда зает. Откъде е можел да знае, че ще оставя дамата сама в спалнята си? Нито за миг не си е помислил, че вече не се интересувам от нея, нито пък че ще нападна мъжа, който ме преследваше. От негова гледна точка начинанието не е криело почти никакъв риск.
Хюстън Кърби изобщо не беше възхитен от упорството на господаря си.
— Защо тогава самият Даниел Люис не я е изпратил на борда?
— Не мога да си представя, че човек като Даниел Люис би могъл да спечели благоразположението на екипажа ми, ако бъде заловен. Момичето обаче се справя чудесно, както виждате — отговори Данте и хвърли презрителен поглед към моряците си. — Кой знае колко сведения им е измъкнала само с един поглед на влажните си виолетови очи…
Дребният стюард извъртя очи към небето и замислено потърка небръсната си брада.
— Мога да се закълна, че чух как изразихте готовност да повярвате в историята на момичето и в твърденията му, че не е знаело нищо за картата. По мое мнение всеки, който смята, че малката е нещо друго, освен лейди, е истински глупак — заяви с обезоръжаваща логика Кърби.
Данте и сега не изглеждаше убеден.
— Представи си, че на борда на „Морския дракон“ се намира най-талантливата артистка на века.
— О, капитане! — въздъхна разочаровано Кърби. — Само да можехте да повярвате на лейди Реа Клер, животът на всички ни щеше да стане много по-лесен, и то не само по този курс. Ако не се бях сприятелил с малката, сигурно щях да повярвам, че работи за Берти Макей — призна неохотно той, ала следващите му думи разбиха на пух и прах надеждите на капитана, че двамата най-после са постигнали единно мнение за целта на идването й. — Но вече познавам лейди Реа Клер и вярвам във всяка нейна дума. Как бих могъл да заподозра едно толкова мило, сладко същество? Разбира се — продължи той и хвърли скептичен поглед към господаря си, — когато един човек е обсебен от някаква луда идея, той непрекъснато намира недостатъци на другите и си намисля какви ли не невероятни истории.
— Така значи, Кърби — промърмори подигравателно Данте. — Остарявате и ставате все по-мек. Никога не съм помислял, че ще преживея деня, когато ще позволите на една фуста да ви измами. Но каквото и да ми казвате, лейди Реа Клер Доминик няма да слезе от борда в Антигуа — заключи той и тонът му не търпеше противоречие.