Без да е казала нито дума, Данте разбра защо гостенката му се държи на разстояние от него. Той беше единственият мъж на борда на „Морския дракон“, който вече беше споделял леглото с нея. Ръцете му бяха милвали бледата й кожа, лицето му се беше заравяло в сладко ухаещата златна коса. Данте виждаше как погледът й често се спира върху устните му и знаеше, че момичето не може да забрави допира до мъжественото му тяло. А веднъж я бе уловил да докосва предпазливо устните си, преди да го погледне, и беше разбрал, че горещата му целувка е жива в паметта й.
— За мен се погрижиха много добре, капитане — отговори хладно Реа и помилва доволния Ямайка. Сякаш нарочно глезеше котарака, за да покаже колко малко значение отдава на присъствието на Данте Лейтън.
— Зная това, лейди Реа Клер — отговори с усмивка мъжът, като видя как Кони Брейди се приближава към тях с табла, на която беше поставена сребърна чаша — доказателство, че Хюстън Кърби е побързал да се скрие в камбуза. — По всичко личи, че имате щастлива ръка с децата и животните, да не говорим за оглупелите възрастни мъже.
— Мистър Кърби смята, че имате нужда от една чаша специална лимонада. Много е вкусна, макар че лекува всички болести — съобщи задъхано Кони Брейди и гордо и подаде таблата. Така й спести неудобството да отговори на подигравателната забележка на капитана.
— Благодаря ти, Кони — отговори Реа и на устните й изгря усмивката, която капитанът минути преди това напразно се беше мъчил да й изтръгне.
Ямайка подуши любопитно чашата, но тъй като съдържанието й не се оказа по вкуса му, скочи от ръката на Реа и изчезна.
— Исках да покажа на лейди Реа Клер делфините, които плуват зад нас — обясни капитанът и се усмихна на момчето, което следеше с широко отворило очи всяка глътка на девойката.
— Делфини ли? Никога не съм виждала делфини. Чела съм за тях в гръцките легенди — рече развълнувано Реа.
— Наистина ли можете да четете? — попита изненадано капитанът. Съмнението му в думите й беше повече от очевидно.
— Да, капитане, мога да чета. Умея и да пиша правилно, така че ако имате нужда от помощ при попълването на корабния дневник, с радост ще ви я окажа — отговори Реа и намекът й, че капитанът вероятно не владее добре това изкуство, беше повече от ясен.
Данте Лейтън помълча малко и дори Кони Брейди усети нарастващото напрежение между двамата. Но когато чу дълбокия смях на капитана, момчето въздъхна облекчено и пое празната чаша от ръцете на лейди Реа Клер.
— Я виж ти, нашата гостенка била образована — промърмори замислено Данте и я измери с пренебрежителен поглед. — Няма да забравя любезното ви предложение и ако се нуждая от услугите ви, с удоволствие ще се възползвам от него. Искам да ми кажете само още едно — продължи той и в очите му засвяткаха онези дяволски искри, които й бяха добре познати. — Това означава ли, че ще бъдете на мое разположение по всяко време, да речем, по обед или в полунощ? И какво още съдържат услугите, които ми предлагате така любезно? — Гласът му беше толкова тих, че Реа едва го разбра. Ала изразът му не допускаше и следа от съмнение какво е искал да каже. Кони Брейди не разбра намека на капитана си.
— Мистър Марлоу ме научи да чета. Вече мога и да пиша много добре. Един ден ще управлявам свой собствен кораб и ще нанасям курса в собствения си корабен дневник — обясни доверително той.
— Сигурен съм, че ще стане така, Кони — усмихна се Данте Лейтън. Радостта на юношата от похвалата го настрои по-приятелски към момичето, на което беше започнал да гледа като на своя подопечна. Посочи към релинга и попита: — Искате ли да видите делфините, лейди Реа? — попита тихо той и в гласа му нямаше и следа от подигравка.
— Да, разбира се… благодаря ви — промърмори колебливо Реа, която не разбираше на какво се дължи внезапната промяна в настроението му. После обаче вдигна решително брадичката си. Трябваше да се отнася учтиво към този непредвидим мъж, който държеше в свои ръце свободата й. — Кони? — попита тя, когато момчето се запъти към стълбичката.
— С ваше позволение, капитане, аз ще сляза под палубата. Мистър Кърби каза да побързам, иначе ще ме остави да беля картофи чак до утре сутринта — обясни момчето и хвърли изпълнен с копнеж поглед към младата лейди.
— Добре, Кони, щом си получил заповед, трябва да я изпълниш. Не бива да си позволяваме да гневим готвача си, иначе ще останем без вечеря — отговори Данте и си припомни, че в последно време стюардът беше постоянно в лошо настроение. — С какво е решил да ни изненада този път? — попита е усмивка той.