— Пудинг с ябълки и портокали, сър! — провикна се Кони и се понесе като вихър към кухнята.
— Юнгата ми бърза да оближе тенджерата — промърмори Данте и се ухили доволно, видял усмивката на Реа. Появата на момчето беше разведрила напрежението помежду им и мълчанието не им тежеше.
— За моряците появата на делфини зад кърмата е добра поличба. Някои твърдят, че делфините осигуряват безопасността на кораба — обясни Данте и двамата се загледаха в игривите риби, които плуваха покрай тях. Странните им викове и свиркания се смесваха със солената пяна, скърцането на мачтите и плющенето на платната.
— И вие ли вярвате в това капитан Лейтън? — попита Реа и колебливо отмести поглед от лъскавите сиви тела, които се плъзгаха по морската повърхност. Но това беше грешка, защото Данте се бе навел над нея, за да чуе думите й, и лицата им се докоснаха. Погледът на Реа бе привлечен неудържимо от чувствено извитите мъжки устни.
— Разбира се, че вярвам. Може би се подигравам на твърде много неща, лейди Реа, но никога не си позволявам да се шегувам с морето и създанията му. Ако го правех, сега нямаше да ме има. Морето е също като жената — обясни с усмивка Данте. — Може да бъде безпощадно. Ако си позволиш да сгрешиш, това означава смърт. — Съвсем естествено той посегна към дългата златна плитка и я нави около ръката си. Реа Клер загуби ума и дума — И ти ли си безпощадна, мила? — попита със странен тон той. Сивите му очи проникнаха дълбоко в душата й, сякаш търсеха там нещо, което досега му убягваше.
Когато Реа се отдръпна, от устата на мъжа се изтръгна дрезгав смях.
— Разбира се, не биваше да предявявам такива високи изисквания. Вие сте дяволски млада, лейди.
— Не чак толкова, че да не различавам справедливостта от несправедливостта, капитане. Не ви обвинявам за държанието ви в Чарлзтаун — макар че беше доста брутално — отговори Реа. Тя беше готова да погребе миналото, ако това щеше да й помогне да си върне свободата. — Заловихте ме на борда на своя кораб и тъй като сте контрабандист и знаете какво е коварство, предположихте, че зад нахълтването ми се крие най-лошото. Трябва да призная, че по онова време всичко говореше против мен, но аз се постарах да ви обясня как съм намерила картата в бутилката с вино. Все още ли вярвате, че имам други намерения спрямо вас, или, което е още по-абсурдно, желая да се сдобия с титлата ви? Уверявам ви, капитан Лейтън, че не се интересувам нито от вас, нито от скъпоценната ви карта — заяви твърдо Реа и лицето й беше открито и честно.
Само някой слепец би се усъмнил в думите й.
Капитанът на „Морския дракон“ се усмихна развеселено. Това момиче притежаваше учудваща смелост. Умееше да прощава, но стрелата й го бе улучила болезнено.
— Благодаря ви, че ме успокоихте, мила. В последно време не смеех дори да заспя, толкова ме беше страх да не се промъкнете тайно в койката ми. Трябвало е да си спестя усилията всяка вечер да заключвам вратата. Само като си помисля, че изобщо не ме е заплашвала опасност…
— Подигравайте ми се, капитане, но това е истината. Ясно ми е, че мога да я потвърдя само с думата си, но вие и без това се съмнявате във всичко, което казвам. Но думата ми е на една Доминик, а аз никога не бих опозорила това име. Баща ми ще бъде много възмутен, като узнае как държат дъщеря му в плен и я унижават — отговори високомерно Реа и вирна решително брадичка, макар че вътрешно трепереше.
— Това звучи като предупреждение. Или може би е заплаха? — попита с опасна мекота Данте.
— Приемете го като предупреждение, капитане, защото в момента си имате работа само с мен, но рано или късно ще трябва да отговаряте пред баща ми. А той е изключително опасен, когато се разгневи — продължи смело Реа, готова да заложи всичко, за да си извоюва свободата.
— Наистина ли? — попита с подчертана небрежност капитанът. — Бях сигурен, че този разговор ще бъде многообещаващ, и ето че съм възнаграден за търпението си. Е, какво предложение ще ми направите? Макар че положението ви не е особено благоприятно за преговори, скъпа моя. Съмнявам се, че сте готова да ми предложите мекото си, но неподатливо на ласки тяло. Или все пак? — попита той и топлият му дъх погали бузата й. После уви плитката още по-здраво около ръката си и пръстите му се озоваха точно под брадичката й.
— Моята свобода срещу вашия живот, капитане. Мисля, че сделката е почтена — рече тихо Реа и захапа предателски потръпващата си долна устна. Толкова я беше страх, че трепереше с цялото си тяло.