— Май трябваше да донеса още лимонада — промърмори като на себе си той и Данте се почувства гузен. — Очевидно имате нужда от охлаждане, сър — допълни стюардът и закрачи по палубата към господаря си и Реа, които стояха и смутено го гледаха. Кърби подаде чашата на капитана и при това изля малко от горещата течност на палубата, само на сантиметър от крака му. — Кафето ви, милорд — проговори тържествено той, наблягайки на титлата, сякаш за да напомни на капитана си благородния му произход и задължението му да пази чисто името Лейтън.
Данте пусна неохотно златната плитка, пое чашата кафе и промърмори някаква благодарност. Ала стюардът не се остави да бъде заблуден и дръзко вдигна глава.
— Ако сте готова, ще ви отведа, долу, милейди — обърна се към Реа той и с усмивка й подаде ръка. — Надявам се, че ще си хапнете от бадемовите ми сладки. Занесох няколко в каютата ви. Още са съвсем топли.
Това беше умело поднесена примамка и Реа я прие с усмивка. Тя се улови за ръката на дребния стюард и му позволи да я поведе към каютата, макар че с лекота щеше да се справи и сама. Като хвърли последен обвинителен поглед към капитана си, стюардът вдиша гордо посивялата си глава и изчезна.
— Ще има ли и за нас от бадемовите сладки, мистър Кърби? — попита с гладни очи Кобс, когато двамата минаха покрай моряците. — Колко хубаво ще бъде някоя лейди постоянно да пътува с нас, нали? Така поне ще имаме по-добро ядене, вместо вечната грахова яхния — допълни той и се ухили доволно на сърдитото лице на стюарда.
— Вие сигурно ще получите нещо съвсем специално, мистър Кобс — провикна се Соумс Фитсимънс. — Най-вероятно малко селитра в моряшката чорба. Жалко, че сме толкова близо до пристанището.
Гръмогласният смях на екипажа последва ухиления стюард и Реа чак до вратата на каютата. Като видя засмения Барнаби Кларк, Кой то очевидно се готвеше да поведе светски разговор, Кърби издърпа спътницата си под палубата. Реа кимна кратко на разочарования момък и побърза да последва придружителя си.
— Чорба! — изпухтя презрително Хюстън Кърби. — Кой истински готвач би сервирал чорба при това хубаво време? Знаете ли какво е моряшка чорба, лейди Реа Клер?
— Не — отговори равнодушно младата жена. Мислите й бяха заети с нещо съвсем друго. Кабината, в която се беше настанила, беше съвсем мъничка и й беше отстъпена от Алистър Марлоу. След като Реа се възстанови от треската, той беше настоял да я настанят в отделна кабина и бе подкрепен многословно от Хюстън Кърби, който упорито повтаряше, че една дама се нуждае от местенце за уединение, което и без това се намира много трудно на борда на един кораб. Преместването й от каютата на капитана в тази на мистър Марлоу се очакваше и от екипажа. Моряците щяха да се учудят безкрайно, ако не го беше направила, защото я смятаха за истинска лейди. Сега Алистър Марлоу споделяше каютата със Соумс Фитсимънс, макар че и тя беше същата кутийка. В края на коридора имаше още една врата, към капитанската каюта, където Реа влизаше само във времето за хранене.
— Ей сега ще ви обясня. Моряшката чорба се приготвя по най-различни начини — започна словоохотливо Кърби. — В нея се слага всичко, каквото има на борда, най-често пушено месо, лук и картофи, смесени с корабен сухар. Не е много апетитно в сравнение с онова, което готвя аз, но иначе е вкусно и засища, а когато има буря, е направо незаменимо. Така, а сега си починете малко. След един час ще сервирам вечерята и за вас ще има парче крехко пилешко. Това е един от специалитетите ми, а сосът ще бъде моята изненада за вас. Да знаете, че печеното агне по креолски, което правя, е най-доброто в цяла Западна Индия, нищо, че ви го казвам сам. А щом хвърлим котва в Антигуа, ще купя пресен ананас. Сам ще го избера, защото зная кои плодове са най-пресни, и тогава ще ви опека ананасов сладкиш. Няма втори по света като него, да го знаете. Сигурно малкият ви брат ще полудее по него. Това е любимият сладкиш на капитана и… — Като видя израза на лицето й, Хюстън Карби млъкна засрамено. Тази негова проклета бъбривост.
— Вижте, милейди, капитанът е труден човек и аз няма да го отричам. Служа на семейството му вече половин столетие и със сигурност нямаше да остана при него, ако не беше добър човек, но когато нещо не му е по угодата, става дяволски кисел, разбирате ли? Половината от онова, което казва, всъщност не го мисли, затова не си го слагайте на сърцето. Имате много приятели на борда и никой от тях няма да допусне да ви сторят зло — заключи със сериозно лице той.