— Откога плаваш по море, Кони? — Реа не можеше да разбере как момчето може да изглежда толкова доволно.
— Май станаха пет години. Бях само на шест, когато за първи път се наех на един кораб — малко след като мама умря. Казах си, че е по-добре на кораба, отколкото в сиропиталище или да слугувам на чужди хора. Съдията искаше да ме даде в приют, защото нямам семейство, но аз избягах през нощта и не се върнах никога вече, макар че… — Кони млъкна и се изчерви като домат, когато забеляза любопитния поглед на Реа.
— Макар че какво? — попита с усмивка тя. — Има ли място, където ти се иска да отидеш? Сигурно си видял много интересни градове и земи. Хайде, довери ми тайната си. Няма да те издам. Никога не съм съобщавала на татко за лудориите на братята си. Няма ли да ми кажеш? — настоя Реа и гласът й звучеше толкова убедително, че Кони се разтопи като сняг на слънце. Как можеше да откаже нещо на такава мита лейди?
— Ами… — проговори плахо той и се изчерви още повече. — Иска ми се да видя Кемъри. Така красиво го описвате, че…
— Ще го видиш, Кони — обеща Реа, трогната от изповедта му. — Най-официално те каня да посетиш Кемъри, когато желаеш.
Кони Брейди спря да диша.
— Нали не се шегувате, милейди? Истината ли казвате? Каните ли ме в Кемъри?
— Давам ти честната си дума — успокои го засмяно Реа. — Разбира се, ако се върна някога там — продължи повече на себе си тя, ала Кони я чу и се ухили с цялото си лице.
— О, лейди Реа, капитанът ще ви позволи да слезете в Антигуа, това е сигурно. Ще вземете някой кораб, ще се върнете в Кемъри, а когато „Морският дракон“ влезе в английски води, аз… Ами, може да ни е на път и тогава…
— Тогава ще дойдеш у нас и ще стоиш цял месец — завърши развеселено Реа. Малкият юнга вече беше обмислил всички подробности.
— Мислите ли, че брат ви ще ми позволи да пояздя понито? — попита плахо Кони.
— Робин не решава това сам — отговори Реа, но като видя разочарованието му, побърза да обясни: — Шопитий сам ще реши дали да ги позволи да се качиш на гърба му, Кони. Той е доста своенравно пони, но мисля, че се е понаучил на някои неща. — Тя забеляза едва сега вързопа в ръката на момчето и попита любопитно: — Какво носиш, Кони?
Лицето на момчето стана още по-червено.
— О, милейди, мистър Кърби ще ме убие, че се забавих! Какво ли си е помислил за мен! Сигурно стои на палубата с другите и чака да чуе харесало ли ви е или не. Аз чуках, няколко пъти чуках, но като не ви чух да отговорите, просто влязох. Освен това — той хвърли развеселен поглед към изтегнатия на койката Ямайка, — този приятел също искаше да влезе, а той е много нетърпелив.
— Съжалявам, че не съм те чула — отговори учтиво Реа, която не откъсваше очи от странния вързоп.
— Нищо чудно, щом сте плакали — отговори не съвсем тактично Кони.
— Нека това остане наша тайна, Кони — помоли Реа.
— Разбира се, милейди, няма да ви издам, но мисля, че това тук ще ви развесели — предрече момчето и плахо сложи в ръцете й грижливо сгънатия пакет.
— Какво е това?
— Отворете го, милейди! — Очите на Кони блестяха от вълнение. — Мистър Кърби много искаше да дойде с мен, но каза, че не е прилично, затова да ви го донеса аз. Разбира се, с почитанията на целия екипаж. Ние всички взехме участие, или поне тези, които имаха нещо излишно, лейди Реа — обясни гордо Кони и проследи с блеснали очи как Реа развива полата и елечето, ушити специално за нея от Хюстън Кърби.
Очите на девойката се напълниха със сълзи. Разноцветни парчета кожа бяха грижливо съшити в разкошна пола. Краищата й бяха с различна дължина, в зависимост от това докъде бяха стигнали отделните парчета. В Англия подобна одежда можеше да се сметне подходяща най-много за бал с маски.
— Не ви ли харесва, милейди? — попита загрижено Кони, потиснат от сълзите в очите й. — Ей тези двете парчета — обясни усърдно той — са от моите панталони! — Момчешкият му глас трепереше от вълнение, защото все още не разбираше приема ли се подаръкът на екипажа или не. — Нали няма да се разплачете пак? — пошепна плахо той и се опита да проумее кое е толкова вълнуващо.
— О, Кони! — прошепна трогнато Реа и го прегърна. А когато го целуна по бузата, момчето се почувства на седмото небе от радост. — Това е най-хубавият и най-смислен подарък, който съм получавала някога.
Кони Брейди се ухили до уши и лицето му заприлича на пълна луна.
— Има и още нещо, милейди — допълни той, защото вече не издържаше.
— Но, Кони, моряците не биваше да жертват панталоните си заради мен — проговори с мек укор Реа. — Сигурно им е излязло много скъпо.